05.02.2016

Киноа / Quinoa – Дума на деня

Последното залитане по консумацията на киноа може да се сравни с полудяването по кокосовото масло, така че човек трябва да е бил в кома в последните години, за да има някакво извинение, че не е чувал за тази супер храна.

Най-объркващото нещо около тези богати на протеини зърнени култури изглежда е начинът на произнасяне на думата. Независимо дали произнасяме думата „киноа“, „кинуа“ или „кийнуа“, консумацията на този тип зърно ни дава чувство за ситост и носи много ползи за здравето.

А и можем ли да сме на друго мнение, след като знаем, че Организацията по прехрана и земеделие към ООН, ФАО, обяви 2013-та година за Международна година на киноа?

Целта на ФАО беше да привлече вниманието към ролята, която зърнената култура киноа може да играе, като осигурява прехрана за бедните региони, както и да отдаде дължимото на индианските племена, населяващи Централните Анди и Южна Америка, които първи култивират зърното преди 3000-4000 години.

Така че защо е този шум? От инките, които допринасят за това зърното да стане свещено и са го наричали chisaya mama или „майка на всички зърнени култури“, до днес, когато то е наречено суперхрана, киноата винаги е била изключително богата на хранителни вещества.

Освен че е богата на аминокиселини и протеини и съдържа високи нива на витамин С и витамините от В групата, киноа съдържа и растителни антиоксиданти, които имат противовъзпалително и противораково действие, въздействат като антидепресант и съдържат повече фибри от останалите зърнени култури.

Това е една от малкото зърнени култури, които не съдържат глутен, което я прави подходяща храна за хората, които страдат от болестта целиакия или имат проблеми с храносмилането.

Освен това киноа се смята за подходяща храна от Контролираната екологична животоподдържаща система на НАСА за продължителни космически полети с човешко участие.

Възможно е в бъдеще киноа да се отглежда на други планети, но в миналото отглеждането на тази зърнена култура е претърпяло упадък, когато испанските завоеватели на Южна Америка забраняват отглеждането й и принуждават инките да садят жито.

Комерсиалният износ на киноа към САЩ започва едва през 80-те години, а в последното десетилетие сме свидетели на огромно нарастване на световната продукция, предизвикано от големия интерес към здравословните предимства, които носи консумацията на киноа.

Смята се, че думата quinoa е заемка от испанския начин на произнасяне на индианския език кечуа (Quechua); първите британски писмени сведения са от 1598 г. от превода на Ян Хюйген ван Линшотен на Voyages into the East and West Indies (Пътешествия до Източните и Западните Индии): Вид плод наречен киноа…от който се правят напитки и го ядат, както ние ядем ориз“.

През 1880 г. или четири десетилетия, след като испанският завоевател и хроникьор на Перу, Педро де Сиеза де Леон, за пръв път описва как се култивира киноа в Перу, Клементс Робърт Маркхъм го потвърждава в своя труд Peruvian bark: a popular account of the introduction of chinchona cultivation into British Indi: „Първото споменаване на зърното киноа от Перу е в „Хроники“ от Пиедро де Сиеза де Леон“.

Днес Перу запазва позицията си на един от най-големите производители и износители на киноа, а зърното е заело едно от първите места сред модерните супер храни.