11.09.2017

Киоск / Kiosk

Киоск / Kiosk – Дума на деня – EVS Translations
Киоск / Kiosk – Дума на деня – EVS Translations

В българския език думата kiosk е навлязла със значение на компютърен терминал, който дава достъп до информация по електронен път. Но преди да стигнем дотам, нека разгледаме интересния път на думата през различни езици и значения до модерния ѝ смисъл.

Макар думата kiosk да идва в английския език от френската kiosque, тя е навлязла в европейския речник през турската koshk (павилион, лятна къща) и произлиза от персийската kushk (дворец, вила, павилион, портик).

Да, киоските като летни градински павилиони са били много популярни в Персия и по-късно са били възприети от архитектите в Османската империя и са се превърнали в сравнително обичайна гледка в Балканските държави от 13 век нататък.

Що се отнася до Западна Европа − летният павилион е въведен едва през 17 век, като терминът е записан за пръв път от известния „пътешественик от креслото“ Самюъл Пърчис в неговата творба His Pilgrimage (Неговото поклонничество) от 1625 г., в която цитира дневника The Grand Signiors Serraglio: Written by Master Robert Withers, за да изпрази впечатленията си от двореца на султана на Османската империя: „Някои [зали] с изглед към морето, наречени Kiosks, които представляват зали с красива гледка или (както ги наричаме) банкетни къщи, които кралят често посещава за отмора.“

Век по-късно, павилионите или киоските са доста разпространени в обществените паркове из Османската империя и там често се сервират напитки, както е записано през 1717 г. от лейди Мери Уъртли Монтагю, съпруга на британския посланик в Османската империя, която описва впечатленията си от посещение в градините на Истанбул: В обществените градини има обществени павилиони, където хората отиват и пият кафе, шербет и т.н.“

Един от първите европейски монарси, който възлага строителството на киоски е Станислав Лешчински − крал на Полша и свекър на Луи XV, в следствие на спомените му от пленничество му в Турция. Тези киоски, използвани първоначално за градински павилиони, където се е сервирало кафе и напитки, по-късно украсяват повечето европейски паркове, градини и централни улици.

През 1850 г. френската информационна агенция Messageries Hachette получава ексклузивните права да отваря киоски за продажба на книги и вестници на железопътни гари, които генерират по-голям оборот през 1865 г., годината, когато уличните будки за вестници са въведени в Англия и са дефинирани в публикация в Daily Telegraph от 5 декември така: „ Kiosk − т.е. място за продажба на вестници.“

А съвременното значение на термина е повлияно от навлизането на емблематичната британска червена телефонна кабина (kiosk), с масовото ѝ влияние, описано от Daily Mail на 25 юли 1928 година: „Очаква се почти 500 000 нови линии да бъдат прокарани, няколко хиляди кабини да бъдат монтирани и няколко хиляди телефонни апарата да бъдат поставени на железопътните гари в селските райони“.

Първият сервизен интерактивен киоск за самообслужване е разработен през 1977 г. в университета в Илинойс, предназначен е да осигури информация за кампуса и успява да привлече повече от 30 000 души само през първите шест седмици от откриването си. Последван е от първия киоск, свързан с интернет, показан през 1991 г. на изложба на компютърните дилъри с основна цел да открива местонахождението на изчезнали деца.

През първите години на новото хилядолетие навсякъде започнаха да се появяват интерактивни киоски, които предоставят на посетителите изобилие от информация, както и услуги, и днес наистина има киоски, които могат да посрещнат всякакви нужди.