1) Докато други модерни езици могат да бъдат групирани в отделни езикови семейства, като например италианският език, испанският език и френският език, които са свързани романски езици, корейският се смята за отделен език, тъй като е единственият съществуващ език от корейското езиково семейство и не е свързан с други езици от региона.
2) Корейското споразумение за примирие от 1953 г. не само разделя полуострова на Северна и Южна Корея, но също така разделя и езика: докато в същността си езиците на двете страни продължават да бъдат един език, в момента има различия в произношението, граматиката, правописа и дори лексиката.
3) Въпреки че корейският език се използва под някаква форма поне от първи век, корейската азбука, наричана хангъл (Hangul), съществува едва от 16-ти век. Преди създаването на местни корейски букви, за да се пише на корейски се използват китайски букви, наричани ханха (Hanja).
4) Като си има предвид, че разполагат с най-обширната и една от най-бързите 4G LTE мрежи в света, не е изненадващо, че южнокорейците обичат технологиите и интернет. Въпреки това не са фенове на Google. Корейците ценят banchan или идеята за изобилието, поради което са по-склонни да използват местни търсачки, като Naver или Daum, с които могат да видят новините, времето, могат да пазаруват и т.н. вместо да използват по-минималистичната търсачка Google.
5) Докато някои вярват в астрологията при определяне на съвместимостта с партньор, корейците отиват още по-далече: личността и съвместимостта могат да бъдат определени от кръвната група, като всяка група има специфични силни и слаби страни.
6) Една от основополагащи цивилизации на западния свят – Рим – е основан на 21 април 753 г. пр. Хр. Въпреки това Корея е малко по-стара: Националният ден на основаването е 3 октомври 2333 г. пр. Хр. (вероятно четвъртък според Юлианския календар).
