14.04.2015

Лале / Tulip – Дума на деня

Първоначално лалето е било диво цвете, растящо в Централна Азия, и е култивирано за пръв път от турците още през 1000 сл. Хр. Турците наричали цветето tulband или tulipant, което бил техният опростен изговор на персийската дума dulband (тюрбан). Името на цветето се приписва на приликата на разцъфтелия му цвят с тюрбан или на мекотата му, която при допир напомняла за муселин – tülbend (думата за муселин на османски турски, която също произлиза от персийската turban).

Затова никак не е изненадващо, че първото споменаване на цветето от западноевропеец е от същата година – от самия Бусбек.

Но как лалето е достигнало Европа? Вярва се, че първите луковици и семена на лале са изпратени от Османската империя до Виена през 1554 г. от Ожие дьо Бусбек, пратеник на Фердинанд I, Свещен римски император, до турския султан.

По ирония на съдбата, днес в Турция цветето е известно под своето персийско име laleh. Лале, изписано с арабски букви, съдържа същите букви като Аллах и се счита за свещен символ.

Австрийците вероятно са открили подходящите условия за отглеждане на цветето относително бързо, тъй като едва 7 години по-късно швейцарският естествоизпитател Конрад Геснер посещава страната, за да опише култивирането му. През следващите 15 години лалето е успешно внесено в Англия. Както описва Ричард Хаклут през 1582 г. в The principal….discoveries of the English nation (Най-важните….открития на английската нация): „И сега, за тези четири години, беше донесен в Англия от Виена…този вид цвете, наречен лале.“

Изписването на думата като tulipa се запазва до 1630 г., както потвърждава Джон Паркинсън в своя роман от 1629 г.: „На английски го наричаме Turks Cap (турска шапка), но най-често – Tulipa.“ Първият цитат на съвременното изписване tulip произлиза от The Herbal (Книга за билките и използването им) от 1633 г.: „Кървавочервеното лале с жълта основа.“

Лалетата са донесени в Холандия през 16-ти век, но стават изключително популярни едва след като холандският ботаник Каролус Клузиус написва първата специализирана книга за лалета през 1592 г. Твърди се, че след като я издал, към цветето се появил толкова голям интерес, че често крадели луковици от собствения му двор. Първоначалното рязко нарастване на популярността на цветето дава тласък на холандската „Мания по лалетата“. Така наречената „Мания по лалетата“ (Tulipmania) достига своя връх през 1637 г., когато някои договори за лалета достигат нива от около 20 пъти над тези отпреди три месеца. Пример за лудостта по лалетата е цената на луковицата на едно особено рядко лале, Semper Augustus, която достига цената на луксозна къща в Амстердам. Това е първият познат икономически балон и той се спуква за не повече от няколко месеца.

Днес по света се провеждат много фестивали на лалетата, като най-известният е холандският Keukenhof (Койкенхоф), където тази година до 17-ти май посетителите могат да видят вдъхновени от Ван Гог фигури и форми, направени от лалета.