Днес етикетът Made in Germany (Произведено в Германия) се радва на най-висока репутация сред клиентите. Индексът „Made in Country“ (MICI) (Произведено в страна) − проучване на световната репутация на продуктите, произведени в 50 различни страни (плюс страните от ЕС), публикувано тази година и проведено от Statista (портал за пазарни проучвания и бизнес разузнаване), поставя стоките, произведени в Германия на върха на потребителските предпочитания.
Според проучването, Германия е на върха на най-уважаваните етикети „Made In“ в света, следвана от Швейцария, ЕС и Великобритания, докато стоките, произведени от Китай и Иран са на дъното.
Освен това общата популярност на марката Made in Germany зае първо място в 25% от анкетираните държави.
По ирония на съдбата когато е въведен, етикетът има за цел да открои евтини, често фалшифицирани стоки, произведени в Германия, а днес означава качество, ефективност и прецизност.
Обединението на Германия през 1871 г. идва в момент, когато германската империя все още е предимно селскостопанска, но въпреки това има благоприятни производствени условия, ниски заплати и производствени разходи, които заедно водят до масово производство на стоки, по онова време определяни от британските политици като: „Имат тенденцията да са евтини, с ниско качество и често имитират национални продукти“.
В опит да защити икономиката си от евтини фалшифицирани чуждестранни стоки и да насърчи британските купувачи да купуват британски стоки, Британският парламент приема Закона за търговските марки през 1887 г.: Със специално позоваване на отдела за внос, целящ да гарантира, че всички чуждестранни продукти, които биха могли да застрашат успеха на британските стоки, трябва да бъдат обозначени с етикет за произход, макар че е специално насочен към немските стоки: „търговско описание на английски език, което по някакъв начин би могло да доведе до идеята, че стоките, за които се отнася, са британско производство, ще изисква насрещно изявление, което да покаже, че стоките са били произведени в чужбина. По същия начин думи като „Mode de Paris“, които биха могли да се приемат за означение на френски произход, биха били незаконни, ако стоките са произведени в Германия.“
Този раздел също така постановява, че указанието за произход трябва да бъде поставено непосредствено преди или след името на мястото или страната, посочени в търговското описание, и по еднакво очевиден начин, заедно с изявление от типа произведено в Германия.
В резултат на това след сключването на Мадридската спогодба за международна регистрация на марки от 1891 г. всяка страна-членка на пакта приема, че използва свой собствен етикет „Произведено във…“.
Това, което първоначално е предназначено за етикетиране на ниско качество, всъщност стимулира немските производители да се стремят към по-високи производствени стандарти и както отбелязва британският журналист Е. Е. Уилямс в своята книга Made in Germany от 1896 г .: „Това, което предизвиква най-голямо негодувание е, че се смята за безплатна заверка на немските продукти“.
По време на Първата световна война стоките, произведени в Германия, са забранени за продажба на пазари, контролирани от британците и техните съюзници, а резултатите от Втората световна война се отразяват негативно върху германската икономика, но през следвоенния период потребителите започват да проявяват благосклонност към немската постиндустриална продукция с добро качество.
Разделянето на Германия естествено води през 1973 г. до постановление на Германския федерален съд, според което Made in Germany не дава възможност на хората да се ориентират правилно дали стоката е произведена в Източна или Западна Германия, затова стават популярни етикетите Made in West Germany (Произведено в Западна Германия) и Made in GDR (Произведено в ГДР), които по-късно колективно поставят началото на възхода на Германия, която се превърна в третия водещ износител в света (след Китай и САЩ).
