Независимо от това дали искаме да признаем или не, истината говори сама за себе си – ние сме запленени от организираната престъпност, а в нейната основа е днешната дума. Освен че този начин на живот е представен в романтична светлина във филми като „Кръстникът“ и „Добри момчета“, в реалния живот почти всеки може да назове някои от най-известните имена на мафиоти, като се почне с Ал Капоне и се стигне до Лъки Лучано, Вито Дженовезе, основателят на фамилията Дженовезе, и Джон Готи от престъпната група Гамбино. И макар мнозина да смятат тази идея за много вълнуваща, повечето хора не знаят много за мафията (което в крайна сметка е и смисъла на едно тайно общество), така че може би трябва да започнем с изследване на самата дума.
И макар в най-общ смисъл да дефинираме думата mafia като организирано тайно общество от престъпници, мнозина са шокирани, когато научат, че всъщност не съществува такова нещо като сицилианска мафия – или поне не по начина, по който си я представяме – нелегалните сицилиански (и италиански) престъпни организации носят имената на банди като Коза Ностра (нашето нещо), Стида (звезда) и Ндрангета (героизъм/добродетел). Думата mafia идва директно от сицилианското прилагателно mafiusu, което в началото и средата на 19 век, когато са се формирали тези групи на организираната престъпност, е представяло такива отличителни характеристики като категоричност, безстрашие и гордост. Колкото до това как тази дума започва да се свързва с организираната престъпност, до голяма степен това се дължи на една пиеса от 1863 г. от Джузепе Ризото и Джаспаре Моска със заглавие „I mafiusi di la Vicaria“ (Мафиотите от Викария), в която се разказва историята на банда в сицилиански затвор.
Като оставим настрана самата дума, сицилианската мафия е създадена като страничен продукт на модернизацията и промяната. В по-голямата част от 19 век Сицилия е била обект на динамични промени: феодализмът си отива, контролът над големи площи вече не е приватизиран и огромни земеделски земи се преразпределят, а Сицилия става част от италианската държава. За съжаление, новата структура на управление не е била в състояние да се справи заради липса на опит, както и заради липса на хора – често по-малко от 350 полицаи за целия остров. При наличието на правителство, което е неспособно да контролира по адекватен начин големи части от острова, тези бивши частни полицейски сили започват да формират групи от импровизирани пазители на спокойствието и реда (срещу определено заплащане). Така се ражда модерната сицилианска/италианска организирана престъпност, за която се смята, че наброява в момента от 5000 до 8000 души и „произвежда“ криминална дейност за 100 млрд. долара годишно.
Като показва дълготрайните връзки на мафията с висшата класа, първото споменаване на нашата дума в английския език е от броя от 11 октомври 1866 г. на The Times, където пише: „Естествено, смята се, че мафията, тайното общество, включва сред членовете си много хора от висшата класа“. Заради потенциала на думата да бъде възприемана двусмислено, когато става дума за всякакви видове организирана престъпност, много скоро тя започва да се употребява и за други групи, какъвто е случаят с едно заглавие във вестник Chicago Tribune от 1891 г.: „Китайската мафия в Калифорния. Организация от убийци, които законът е безсилен да озапти“.
В последните няколко десетилетия обаче станахме свидетели как терминът отново разшири значението си, за да включи почти всяка група, която упражнява някакъв вид тайно влияние, както може да се види в статия в New Yorker от 1970 г.: „Мафията на композиторите с тяхната пристрастеност към атоналността и произвеждането на нови шумове, не го плаши“.
