Нещо специално витае във въздуха по това време на годината. По някаква незнайна причина хората изглеждат по-щастливи, по-общителни, щедри и грижливи. За християните, това настроение отразява духа на Евангелие от Лука 2:14 и е проявление на „мир на земята, добра воля към хората”. За децата, като оставим настрана празничния дух, това е надеждата да видят „малката шейна и осемте дребни елени“ на Клемънт Кларк Мур, описани в неговата поема „Гостуването на Свети Никола“, с която поставя началото на съвременната представа за Дядо Коледа. Магията на Коледа определено е нещо осезаемо, но как тя е започнала буквално да бъде наричана „магия“ и откъде идва самата дума?
Думата magic, която първоначално е означавала нещо като „свръхестествено изкуство, което използва ритуали и тайни познания, за да повлияе на събитията и да манипулира естествения свят“, навлиза в английския език чрез старофренската дума magique, която идва от древногръцката дума magos и се отнася за член на образованата класа на свещениците. Първата известна употреба може да бъде открита в „Кентърбърийски разкази“ на Джефри Чосър, написани около 1387-95 г, където в пролога се разказва за доктор по хуманна медицина, който „кара пациента си да чака часове, за да усети въздействието на естествената магия“, като най-вероятно тук се има предвид астрологията и натуралните лечебни методи. Впрочем, ето и превода на Александър Шурбанов: „Той беше в астрологията вещ и пациентът трябваше да чака благоприятен час по зодиака“.
Като се отдалечим от стриктната асоциация с гадания, оказва се, че Уилям Шекспир е използвал нашата дума, за да опише необяснимо влияние, което създава изненадващи или неочаквани резултати. В пиесата му The Winter’s Tale (Зимна приказка), написана около 1616 г., кралят на Сицилия Леонт забелязва кралската аура на своята кралица, като заявява: „Има магия в Нейно Величество.”
Ако се придвижим напред във времето към 1780-та година, ще установим, че макар науката да е започнала да предлага по-добри обяснения за явлението, думата „магия“ все още се използва за определяне на нещо изненадващо и неочаквано. В пиесата на Робърт Джефсън от 1781 г. The Count of Narbonne, пише следното: „И все пак очите ми отново са привлечени към него, сякаш по силата на някаква магия“. Две години по-късно списание Gentleman’s Magazine пише: „Признайте, че е истинският владетел, и, поединично или в съюз, по божия воля, завладява ума.”
И накрая, макар че изненадващи резултати все още се появяват, ние, с предполагаема твърда вяра в съвременната наука и научните обяснения, започнахме да приемаме термина „магия“ като нещо, което е свързано повече с илюзиите, умелата измама и фокусничеството, както може да се види от заглавието на книгата на Хенри Гарен от 1886 г. „The Art of Modern Conjuring, Magic and Illusions” (Изкуството на модерното фокусничество, магия и илюзии).
При това положение какво означава магията на Коледа? Повечето от нас са напълно сигурни, че няма необяснимо повлияване на събитията или манипулации – освен ако не броим случаите на неистово консуматорство – така че, очевидно не става дума за това. И макар че сякаш по силата на някаква магия това се случва винаги по това време на годината и е необходимо известно фокусничество, за да се опаковат някои подаръци, това може само частично да обясни специалното настроение. Може би най-добре е да го приемем като необяснимо влияние: както американският детски писател Тиодор Сюс Гайзъл (Д-р Сюс) пише през 1957 г. в превърналата се в класика книга „Как Гринч открадна Коледата!“: „Може би Коледа – помисли си той, – не идва от магазина. Може би Коледата… може би… означава нещо повече!“
