Думата манга означава японски комикси, които са много популярни както в Япония, така и по света. През 1951 г. Мартин Леон Улф пише за манга в книгата си „Речник на изкуствата“ (Dictionary of the Arts), и дава следното определение: “серия от рисунки, най-често събрани във формата на книга след индивидуалната им публикация; както и всеки сборник с комикси”. Точно по това време – следвоенния период в Япония – манга започва да печели популярност и от „семпла колекция от комикси“ се превръща в значим културен феновен, както в Япония, така и извън страната.
Съществува манга за всеки, като има теми за всяка възраст и вкус. За децата има манга с екшън приключения и научна фантастика, за жените – романтични любовни истории, а за мъжете -истории за герои. Във всяка книжарница в Япония може да видите рафтове, натежали от богати сбирки манга; денонощни интернет кафета привличат манга феновете, които сърфират в мрежата и се наслаждават на различни манга истории, докато пийват по нещо, има и специални магазини за мъже, които търсят…малко по-нецензурни поредици.
По отношение на популярността на манга сред чужденците в Япония, изглежда съществуват две категории чужденци – такива, които са донякъде слисани от невероятния интерес към феномена и хора, за които манга е основен вдъхновител за изучаване на японски език (след като са прочели многобройните преводни публикации). Първата група има своите основания за слисване – съществува голямо количество eксцентрични прояви на манга в Япония: щури японски телевизионни състезания, кафенета, където сервитьорки, облечени като героини от комикси, сервират питиета, възрастни хора, облечени като звездните рейнджъри от манга поредиците танцуват на стерео музика насред парка Йойоги в Токио през уикенда и какво ли още не. За втората група манга е специална арт форма с достолепна история и любими герои. Но кои сме ние да съдим? Манга е нещо забавно, малко странно, но като цяло безвредно и ще продължи да бъде опора на японската поп култура и за следващите поколения.
