През последните няколко години един от най-важните термини в преводаческата индустрия е невронен машинен превод. Но макар че се използва често, за някои хора терминът е до известна степен двусмислен и объркващ. Особено по отношение на първата дума, невронен: машинният превод очевидно е превод, извършван от машина, но как стои въпросът с процеса, който го прави невронен?
Преди да отговорим на този въпрос, да разгледаме думата сама по себе си. Думата невронен, със значение на „отнасящ се до нерв или нерви“, произхожда от гръцката дума за нерв, neuron.
За първи път терминът е използван от Т. Р. Джоунс в статията му за изданието The Cyclopaedia of Anatomy & Physiology (Енциклопедия по анатомия и физиология) на Робърт Бентли Тод от 1847 г., в която Джоунс заявява: „Опашният прешлен на рибата…има нервни израстъци и нервен стълб, както и кръвоносни израстъци и кръвоносен стълб“, като тук думата първоначално е използвана, за да обозначи онази част от тялото, в която се намира гръбначният мозък.
Съвсем скоро тя започва да се употребява, за да опише физиологичната активност на цялата нервна система, а първата ѝ употреба за нещо, което е извън нервната система (но се отнася до същността ѝ), е в творбата на Уилям Х. Далинджър от 1882 г., The Creator (Създателят), в която той пише, че „Съзнанието е неразривно свързано с невронната материя“.
Във връзка с технологията думата невронен се появява за първи път в The Quarterly Review of Biology (Тримесечен обзор на състоянието на биологията), том 22, 85/2, през 1947 г., където четем: „Разглежданите теми, които включват…основните характеристики на невронните мрежи са от неоспоримо значение.“
Първата писмена употреба на термините невронен компютър и невронна изчислителна техника е от 1986 г. в статия, която представя Електронните невронни изчислителни техники. А невронните изчислителни техники като корпоративно предимство, заедно с връзката между кривата на ученето им, прецизността и големите данни, се споменават за първи път през февруари 1993 г. в брой на Computer Weekly: „Невронните изчислителни техники, които имитират поведението на мозъка, са много подходящи за установяване на модели и анализиране на тенденции в големи обеми данни, които организациите постоянно събират във връзка с техните продуктови процеси, операции, пазари и клиенти“.
И макар че всички знаем какво е статистическия машинен превод – текстът се превежда от машина, която използва статистически анализ, за да определи какво най-вероятно означават отделните думи в контекста на обкръжаващите ги думи – много хора не разбират какво прави невронния машинен превод…ами, невронен. Употребата на думата идва от способността на програмата да учи като биологична невронна мрежа. До голяма степен по начина, по който децата (а и някои възрастни, трябва да признаем) научават болезнените уроци като този да не пипат горещ тиган, невронният машинен превод притежава невронната способност да учи посредством трениране и употреба, какво имате предвид с думите, които използвате в зависимост от контекста на цялото изречение. Въпреки това той все още прави грешки, тъй като технологията все още не е напреднала достатъчно, за да може да взима предвид цели творби/документи, но подражавайки на способността за научаване на употребата на езика, той е сериозна крачка напред от традиционния, статистически машинен превод.
