По принцип терминът open source (отворен код) се отнася до нещо, което всеки може да променя, защото неговият дизайн / източник е публично достъпен. Разбира се, изразът ни е познат най-вече във връзка със софтуера с отворен код, при който изходният код на дадена програма е достъпен за употреба и модификация по усмотрение на потребителите, като основната цел е подобряване на софтуера.
Терминът source code се появява в началото на 60-те години на 20 век, когато университетите започват да преподават програмни езици. Първата му употреба е документирана през 1965, когато университетът „Пардю“ прави експерименти, като съчетава изходен код с обектен код на мейнфрейм компютъра IBM 7090 в система, наречена PUFFT. Терминът source tree, с който се назовава йерархичната структура на записаните файлове с изходен код, за пръв път е бил използван през 1983 г., същата година, когато Ричард Столман стартира Проекта GNU (той избира името според хакерската традиция като рекурсивен акроним „GNU не е Unix“), за да създаде пълна операционна система с отворен код, където всеки може да получи изходния код и да направи желаните промени.
„От какво се нуждае обществото? От информация, която наистина е достъпна за гражданите − например програми, които не просто работят, а хората могат да разчитат, поправят, адаптират и подобряват. Но това, което обикновено доставят собствениците на софтуер, е една черна кутия, която не можем да разучим или променим.“ (Ричард Столман, „Защо софтуерът не трябва да има собственици“)
За да получи подкрепа, Столман пише Манифест на GNU, в който изброява основните свободи за потребителите на софтуер: да стартират програма за всяка цел, да изучават механизмите на програмата и да я променят, да разпространяват копия и да подобряват и променят модифицирани версии за обществено ползване.
Малко след старта на проекта, той изковава термина free software (свободен софтуер) и основава Фондация за свободен софтуер. „Обществото се нуждае и от свобода. Когато една програма има собственик, потребителите губят свободата да контролират част от живота си… Ето защо казваме, че свободният софтуер е въпрос на свобода, а не на цена.“ (Ричард Столман, „Защо софтуерът не трябва да има собственици“)
През 1989 г. е публикувана първата версия на Общ публичен лиценз на GNU, в който допълнително се уточнява: „Когато говорим за свободен софтуер, ние говорим за свобода, а не за цена“ и са описани правата и задълженията на потребителите.
През 1991 г. започва разработването на ядрото на операционната система Linux и 7 години по-късно Ерик Реймънд, защитник на свободния софтуер, публикува есето The Cathedral and the Bazaar, като сравнява стиловете на разработка на проекта GNU и проекта Linux: Катедралата (GNU Emacs) − изходният код е разработен от една малка група разработчици и се разпространява безплатно с всяка нова версия на софтуера, Bazaar ( ядрото на Linux) − изходният код е разработен публично през интернет и публикуването му става един от мотивиращите фактори Netscape Communications Corporation да реши да пусне уеб браузъра Netscape Communicator като оупън сорс.
В отговор на това на стратегическа сесия, проведена на 3 февруари 1998 г. в Пало Алто, Калифорния, е създадена марката „отворен код“, а по-късно понятието се популяризира по време на Срещата на върха за отворения код, организирана през април 1998 г., последвана от формирането на Инициатива Отворен Код, организация с нестопанска цел, посветена на популяризирането на софтуера с отворен код.
Днес популярността на отворения код може да се сравни само с ограниченията на свободите, които го придружават, като приходите от глобалния пазар на услуги с отворен код се очаква да нараснат от 10 млрд. евро през 2017 г. на 28,5 млрд. евро до 2022 година.
