Сякаш цялата модерна технология и зависимост от социалните медии е трансформирала самотата в почти недостижим лукс, поне така изглежда в Северното полукълбо.
За да си осигури малко време за себе си, човек трябва да изключи доста уреди и по всяка вероятност да се изправи срещу собствения си страх да не пропусне нещо важно. Общуването чрез социалните медии може да бъде трудно преодолимо и безсмислено и в крайна сметка да изсмуква цялата ни енергия. Затова не е чудно, че в днешно време хората търсят всякакви форми на усамотение. Съществуват и модерни отшелници, които общуват само чрез социалните медии, защото по този начин взаимодействието се осъществява според техните изисквания и те всъщност остават „сами в множеството“.
Думата hermit навлиза в английския език от френската дума hermit/ermit (отшелник, пустинник) и е въведена от къснолатинската дума (eremita), която пък произхожда от гръцката eremites с буквално значение „човек от пустинята“ – от думата eremia (пустиня, незаселена област, самота).
Терминът hermit в смисъл на човек, който се е оттеглил в самота заради религиозни мотиви, е бил използван основно във връзка с християнските отшелници от 3 век нататък. Те се отличавали от монасите, които, макар и живеещи откъснато от света, все пак били част от обществото.
Думата heremite или eremite е била забелязана за пръв път в писмена форма около 12 век в Pipe Rolls – серия от финансови документи, свързани с английското управление. През следващия век думата била използвана в The Chronicle of Britain (Британски хроники), поема на средноанглийски, съставена от свещеника Лаймън.
От 17 век двата начина на изписване на думата започват да се различават по начина на употреба, като hermit се употребява в ежедневната реч, а eremite (без eтимологичното h) се използва в поезията и риториката.
Думата hermitage, в смисъл на отшелническа килия, е използвана за пръв път 15 години по-късно, през 1290 г. в The South English Legendary (биография на светци, написана на средноанглийски.)
И днес има отшелници – хора, разочаровани от цивилизования свят, които са оставили обществото зад гърба си и са се оттеглили навътре в горите или високо в планината. Някои предприемат тази стъпка като част от откриването на истинската си същност. Други се оттеглят, защото се чувстват откъснати от начина, по който функционира съвременното общество.
