Смята се, че древните египтяни са първата цивилизация, която е имала папагали за домашни любимци. И все пак първият писмен източник, в който са описани тези екзотични птици, може да се открие в индийската литература – написан е преди повече от 3000 години. А за индийците способността да се общува с папагали е важно постижение, като се има предвид, че Кама Сутра посочва като едно от 64-те изисквания към човека умението да научиш папагал да говори.
Точно от Индия Александър Велики донася първите папагали в Европа около 330 г. пр.Хр.
Папагалите са били домашни любимци на висшите класи по време на Римската империя, когато са били наемани професионални учители, за да ги учат да говорят латински.
В творбите на Плиний Стари от около 80 г. сл.Хр. могат да бъдат открити инструкции как да бъде научен папагал да говори, където авторът съветва с птиците да се общува на ясен език, а за да бъдат научени да говорят, трябва да бъдат почуквани от време на време по главата с пръчка с твърдостта на човките им.
Папагалите отново излизат на мода през Средновековието. Марко Поло и неговият екипаж внасят африкански сиви папагали в Португалия в средата на 15 век и много скоро говорещите птици стават обект на интерес и търговия. Папа Мартин V е сред най-известните колекционери и дори назначава пазач за папагалите си.
Птиците се разпространяват из Европа, след като Колумб донася двойка кубински амазонски папагали на кралица Изабела, когато се връща в Испания през 1490 година.
Колкото до Британия, Хенри VIII е имал един любим Африкански сив папагал през 16 век, а първото писмено свидетелство в английския език е от 1529 г. в поемата на Джон Скелтън Speak-Parrot – My name is Parrot, a bird of Paradise (Говорещ папагал – моето име е папагал, птица от рая).
Преди думата parrot да стане общоприета, екзотичните същества често били наричани „птици от рая“ и били известни още като popinjay (първата употреба на думата е от 1322 г. и е заемка от старофренската дума papegai, която произхожда от арабската babagha), а по-късно е заменена с parakeet, произлизаща от френската perroquet, вероятно умалително на мъжкото собствено име Пиер.
Около 1570 г. с думата започва да се описва човек, който повтаря думи или идеи на другите, без да мисли или без да разбира смисъла им, и е записана с този смисъл от Джеймс Бел в неговия превод от 1581 г. на творбата на Уолтър Хадън и Джон Фокс Against Ierome Osorius Byshopp of Siluane.
Следва комедията на Джон Флетчър от 1652 г. The wild-goose chase: „Нашите жени са най-добрите лингвисти, те са папагали“.
Папагалите, разбира се, са словоохотливи – вълнистият папагал Пук влиза в Книгата на рекордите на Гинес през 1995 г. с лексикалните си умения, с признат набор от почти 1800 думи.
