Когато дойде това време от годината, символиката и образността играят важна роля в празненствата. Например символ на възкресението и обновлението е яйцето, както и такава опора на християнските и еврейски празници Великден и Пасха като горчивата трева марор. Има и цветя, свързвани с този сезон като маргаритки, лалета, зюмбюли, виолетки; но има едно, понякога пренебрегвано цвете, което в английския език носи името на сезона – Pasque Flower (буквално пасхално цвете). В нашите географски ширини цветето, носещо името на Великден е великденчето (Veronica), растителен род от семейство Живовлекови. Носи това име, защото цъфти през април и май, около Великденските празници.
Името на цветето Pasque Flower първоначално идва от средновековната френска дума passefleur, като pass- означава „нещо, което надхвърля и надминава“, а fleur означава „цвете“, така че основният смисъл на нашето цвете може да се възприеме буквално като „цвете, което надминава останалите цветя“. От друга страна, поради това, че цъфти по време на Великден и Пасха, името на цветето е леко изменено заради думата за Великден на гръцки и латински, Pascha и думата за Пасха на иврит, Pesach. Така че, по същество и по име това е типичното великденско цвете.
Първата употреба на термина в английския език е в превода на Хенри Лайт на творбата на Робърт Доденс от 1578 г. A Niewe Herball (История на растенията), където той превежда следното изречение: „Пасхално цвете или анемония, има листа подобни на кориандъра.” Във връзка с посочените по-горе празници, първата употреба на думата става 20 години по-късно в творбата на Джон Джерард от 1597 г. The Herball, or Generall Historie of Plantes (Обща история на растения), където пише: „Тези растения цъфтят около Великден, което ме накара да ги нарека пасхални цветя или великденски цветя.” Независимо от донякъде смесената етимология, двойната употреба не продължава дълго: последното споменаване на passeflower е в творбата на Едуард Филипс The New World of English Words (Новият свят на английските думи) през 1658 (“Passe-flower, вид цвете, иначе наричано Pulsatil.”).
Самата съсънка е прерийно и ливадно многогодишно растение от рода Pulsatilla, обикновено с лилави цветчета във формата на камбанки, покрити с фини копринени косъмчета, което се среща в Северна Америка,Европа и Азия. Ироничното е, че макар пасхалното цвете да е свързвано с празници, асоциирани с възкресение и обновление, самото цвете е силно отровно, изпуска кардиогенни токсини и окситоцин; въпреки това екстракт от растението може да се използва за лечение на репродуктивни проблеми, като успокоително и при създаването на хомеопатични лекарства.
И макар символиката на цъфтежа на тези цветя около светите дни да е ключовата връзка с името им, може би нещата са малко по-дълбоки. Като наблюдаваме цветето, което обикновено има лилав цвят и като имаме предвид казаното от Джон Паркинсън: „Жълто пасхално цвете… Червено пасхално цвете… Бяло пасхално цвете” в неговата книга от 1629 г. със заглавие A Garden of All Sorts of Pleasant Flowers (Градина с всички видове приятни цветя), може би си струва да си припомним библейския смисъл на споменатите цветове: зеленото многогодишно растение представлява възкресението, а по отношение на цветчетата му, червеният цвят се свързва с плътта, жълтият с пречистването, белият със светлината, праведността и победата, и накрая лилавият е съчетание от червено (плътта) и синьо (Божието слово).
Това е доста подходяща оценка на символиката на сезона от страна на едно цвете, асоциирано с Великден, не мислите ли?
