Когато става дума за храна, малко неща могат да събудят такава радост за небцето както кнедлите – като че ли те са част от нашето ДНК.
За всеки, който се съмнява в това, е достатъчно да види как различните отдалечени една от друга култури имат собствена версия на кнедлите: италианците имат техните равиоли, поляците – пироги, китайците – джаози или хундун, турците имат мантъ, японците – гьоза. В Русия царстват пелмените, но те съвсем не са просто „един от видовете кнедли“.
Макар да се знае, че думата pelmeni идва от pel’n’an’ (на езиците коми и удмурт думата означава коричката върху хляба, получена след разрез с нож върху тестото, заради формата на вареното тесто), как и кога пелмените са станали част от руската и сибирската кухня е неизвестно. И макар да не знаем кога, причините защо тези кнедли са възприети от сибиряците и след това от руснаците са съвсем логични. Благодарение на размера на пелмените и зимния климат в Сибир, те бързо замръзват и могат лесно да се складират и транспортират; освен това по време на люта зима приготвянето на големи количества пелмени елиминира нуждата от отглеждането на животни.
Да не пропускаме и добре известния факт, че всяка бабушка прави чудесни пелмени. Въпреки това все още съществуват повече от 500 големи фабрики за пелмени в Русия, които произвеждат повече от 280 000 тона годишно за една индустрия за 700 млн. долара.
Пелмените могат да бъдат толкова разнообразни, каквато е и самата Русия. Обичайният пълнеж включва гъше месо, свинско, говеждо, агнешко, телешко, пилешко или, както е в Перм – плънка от гъби, ряпа, лук и подправки. Пелмените могат да бъдат сервирани почти с всичко, като се почне от соевия сос и хряна и се стигне до оцета, или с традиционната сметана, или масло. Разнообразието може да е очевидно, но съществуват някои строги правила по отношение на пелмените: тестото трябва да е тънко, пълнежът да е суров, а плънката винаги е солена, никога сладка.
Първата известна употреба на думата в английския език е през 1926 г. в юнския брой на списание Blackwood’s Magazine, където е обяснено, че „Без пелмени сибирякът не може да бъде щастлив задълго“. През 1958 г. в готварската книга The Home Book of Russian Cookery (Домашна книга на руското готварство) авторите Джордж и Нина Фрауд добавят идеята, че „Застоялите пелмени са много вкусни, когато се изпържат в малко масло“. И накрая, в търсене на някакъв вид яснота, четири години по-късно, през 1962 г., Кира Петровская пише в Kyra’s Secrets of Russian Cooking (Тайните на Кира от руската кухня): „Най-добрият реален начин за приготвяне на сибирски пелмени е да се използва два вида месо за плънката – говеждо и свинско или телешко и свинско – и много подправки“.
Независимо от това дали сте традиционалист или не, има видове пелмени, които могат да разпалят апетита ви – просто попитайте който и да било руснак!
