Повечето хора възприемат пинята като забавна дейност, подходяща за детски партита. И докато пинята определено е предназначена за забавление, тя има богата история, която за изненада на мнозина започва в Китай и е свързана с новогодишните чествания.
Историците вярват, че известният пътешественик Марко Поло е първият европеец, който става свидетел на китайския обичай на изработване на кухи цветни хартиени фигури на животни (основно във формата на крава и овен), които се пълнят с различни семена и се удрят с цветни пръчки като част от новогодишните чествания и като ритуал за плодородие за предстоящия сезон на сеитба.
Пренасяйки идеята на тези пиняти от ранни времена у дома, венецианците и италианците възприемат този обичай и го свързват с християнските чествания на Великите пости.
Първата неделя от Великите пости се превръща в неделя на пинята, произлизаща от италианските думи pignatta (глинено гърне за готвене) и pigna (борова шишарка), тъй като ранните италиански пиняти представляват глинени гърнета във формата на борови шишарки.
Обичаят бързо се разпространява в Испания, където като част от новогодишните чествания хората използват глинени съдове, наречени la olla (от испанската дума за гърне), а оттам в началото на 16 век испанските конкистадори пренасят ритуала в Мексико, където местните хора усвояват пинята, като покрай нея създават народни песни и обичаи.
По това време мексиканците имат подобни ритуали, свързани с ацтеките и маите, като по време на честванията за рождения ден на бога на войната на ацтеките техните свещеници поднасят в храмовете глинени гърнета, украсени с пера и напълнени с дребни плодове и ядки. Когато гърнето се счупи, ценностите, падащи на земята, символизират покровителство, идващо от боговете. А маите изпълняват ритуал, при който хората със завързани очи удрят гърне, окачено на връв.
Испанските мисионери трансформират тези местни обичаи, за да обслужват своите нужди, като изработват религиозна пинята, която възприема формата на сателит със седем конуса, излизащи от нея, предназначена да представлява седемте смъртни гряха, както и самия Сатана, изкушаващ хората да се превърнат в грешници, като те се борят с изкушението с пръчки, които представляват тяхната добродетел. Бонбоните и плодовете, които заместват семената, които се използват по-рано, представляват награда на участниците за поддържане на вярата.
Първата употреба на думата в печатно издание в британски източник е от 1868 г. в пътеводител за туристи за Куба, Пуерто Рико и Сейнт Томас, озаглавен The Stranger in the Tropics (Чужденецът в тропиците): „Пинята представлява огромна топка от хартия, пълна с различни предмети, която е окачена над пода на балната зала“.
Следващото споменаване в писмен текст е 3 години по-късно от наблюдател на празненства с пинята в Мексико. През 1889 г. във Face to face with the Mexicans (Лице в лице с мексиканците) Фани Чеймбърс Гуч пише: „Забавлението за чупене на пинята започва. Тя е окачена на тавана и всеки..със завързани очи..се опитва да удари висящата пинята“.
В наши дни пинята е загубила религиозния си характер до голяма степен и се е превърнала просто в една част от мексиканското изкуство cartonería (скулптори от папиемаше), но все още продължава да бъде основно събитие по време на чествания на рождени дни и коледни празници в различни държави по света, харесвана еднакво от деца и възрастни.
