Миналия понеделник Ню Йорк Таймс припомни, че тъкмо списанието е запознало читателите си с пицата през септември 1944 г., описвайки я като едно от най-популярните и емблематични италиански ястия: „…пай, приготвен от тесто с мая, с най-различен пълнеж, но винаги включва домати. Кашкавал, гъби, аншоа, каперси, лук и т.н…“ Първите пици много често са били наричани просто доматен пай и е интересно да се отбележи, че в рецептите се е препоръчвало кашкавалът да се слага върху тестото преди всички други добавки и сосове.
Думата pizza произхожда от италиански през латински, а първото писмено споменаване е от 997 сл. Хр. в документ на латински в градчето Гаета, където синът на феодален владетел обещава 12 пици на местен владика като проява на годишна почит.
Но онова, което наистина превръща проверките в архивите на Ню Йорк Таймс в нещо вълнуващо, е откриването на множественото число на думата pizza – pizze, което е наистина рядък принос към съвременния ни речник. Още един американски източник пише за бизнеса с кашкавал и пица 40 години преди Ню Йорк Таймс – The Century Illustrated Monthly Magazine, 1906 г.: „Лятото не е подходящо за питки pizze и бизнесът никак не върви.“
Пицата привлича вниманието на медиите в САЩ едва през 20 век, но първият, който въвежда соления пай в английския език, е Джон Флорио, преводач от Средновековието, чиято мисия е била да запознае англичаните с европейската култура. В първото издание на неговия труд A World of Words (Светът на думите), който съдържа впечатляващия брой от 46 000 думи от италиански произход, думата пица е описана като „вид кейк или симнел [кейк на пластове] или вафлен кейк.“
Очевидно италианският солен кейк на пластове не превзема небцето на британците изведнъж, защото до следващото споменаване на думата изминават цели два века и половина – това става през 1825 г. в Life and Letters of Frances, Baroness Bunsen (Живот и писма на Франсис, баронеса Бунзен). Баронеса Бунзен е художничка и авторка от Уелс, омъжена за посланик, което й дава възможност да пътува и да опита вкуса на пицата: „Поднесоха ни шунка и кашкавал, фритата (омлет по италиански) и пица.“
Очевидно пицата е ястие, способно да задоволи изискания вкус дори на баронеса, както подсказва и следващото писмено свидетелство. В книгата си Handbook for Italy (Пътеводител за Италия) от 1845 г. Франсис Колан пише: „Пицата, популярен кейк, направен от сладко или прясно сирене, не е храна, презирана от висшите класи.“
И ако следваме писмената хронология на думата, стигаме до най-доброто описание на пица през 1878 г. в Dolce Napoli: „Намажете тестото изобилно със зехтин, поръсете със счукан чесън, аншоа, миризливо сирене, гранясал бекон и всичко евтино, но със силен аромат, каквото имате на разположение, поставете го във фурната, изпечете – и ето ви готова пица.“
С други думи – вариациите на топингите са безброй и са въпрос на вкус (представете си хрупкава пица сутрин), така че пицата може да погъделичка всяко небце и да отговори на нуждите на всеки джоб.
