Той е известен като „Градът на седемте тепета“, историята му ни връща далеч назад във времето, 6 хилядолетия пр. Христа, притежава великолепни римски паметници и представлява динамична смес от модерен урбанистичен и артистичен живот – това описание може да ви напомня за Рим, но, разбира се, става дума за Пловдив – българският град, който е най-старият постоянно обитаван град в Европа и ще бъде една от двете Европейски столици на културата през 2019 година.
Най-ранната история на един от най-древните все още съществуващи градове в света може да се проследи назад във времето от най-високата точка на едно от седемте му тепета, Небет тепе (от турски „хълм на стражите“). Тя започва със създаването на най-ранните тракийски укрепени селища 4000 г. пр. Христа, минава през завладяването им от Филип II Македонски през 342/341 г. пр. Хр., следва преминаването им към Римската империя и възстановяването на крепостта на града от император Юстиниан Велики, после възниква сблъсък между Византийската империя и средновековната българска държава, последван от 500-годишното османско владичество и така стигаме до съвременния облик на града, три десетилетия след падането на комунизма в България.
Пловдив е кръстопът на древни култури и различните епохи са оставили своите културни знаци и исторически паметници, пръснати из целия град. Некрополи от ерата на неолита предхождат основаването на тракийския град, който по-късно, когато е завладян от император Филип II, е преименуван на Филипополис. Императорът слага началото на повторното основаване на града, което по-късно ще бъде продължено по време на царуването на неговия син, Александър Велики, а знаците от онова време все още личат в градската крепост и в плана на улиците, които се пресичат под прав ъгъл.
През 45 г. след Хр. Филипополис става римски град, бързо се разпростира на три хълма и бива наречен Тримонциум (от латински „Трихълмие“), както пише през 1 век Плиний. През следващите два века настъпва златна епоха за града, когато той става най-големият град в Тракия. Тогава градът сече свои собствени монети, а в района на античния Форум се изграждат паметници, които съществуват и днес – градска хазна, библиотека, дори магазини; театърът, построен по времето на царуването на римския император Траян (98-117 г. сл. Хр.), с капацитет от 6 000 зрители, е един от най-добре запазените антични театри в света, а римският стадион е с капацитет 30 000 зрители и е сред най-големите и най-добре запазени римски сгради на Балканския полуостров.
Както споменахме по-горе, царуването на Византийската империя започва с реставрацията на пловдивската крепост и построяването на Северната стена, която по-късно се превръща в централна военна база и в крайна сметка е превзета от българския хан Крум през 812 г. и присъединена към България около 834 година. Петте столетия българско управление на града е последвано от турско иго, продължило пет века, по време на което той става важен търговски, административен и военен център, и средище на занаятите. Днес посетителите все още могат да се любуват на повечето забележителности на града, станал известен като „едно от бижутата на Османската империя“ и „най-красивия от всички градове в европейска Турция“, като: главната търговска улица „Узун чаршия“; една от най-старите часовникови кули в Източна Европа; и действащата Джумая джамия, построена около 14 век, която със своите 9 минарета е сред най-старите османски сгради на Балканския полуостров.
Освен това е запазена и архитектурата от периода на българското Възраждане, когато български архитекти, резбари, художници и строители обединяват своите умения при художественото проектиране на къщи, принадлежащи на заможни търговци, най-вече Балабановата къща, Куюмджиевата къща и Къщата на Георги Мавриди, известна като Ламартинова къща, които в наши дни служат като етнографски музеи и са домакин на различни културни събития.
И не на последно място, разнообразното съчетание от тракийски, гръцки, римски, византийски, турски и български културни белези е добре „бетонирано“ от следите на 45-годишния комунизъм и руското влияние.
Забележителности от различни епохи и култури украсяват лицето на града, който ще бъде домакин на повече от 300 културни проекти и събития като Европейска столица на културата 2019 и организаторите се стремят да създадат мост между бъдещето и всички тези епохи и културни археологически пластове.
През септември тази година EVS Translations ще присъства на Международния панаир в Пловдив (най-голямото и най-старо международно търговско изложение в България, създадено през 1892 г.), за да продължи да изследва културните пластове на града и да ви запознае с новостите в подготовката му за Европейска столица на културата 2019.
