Протестантската реформация започва във времена, когато Римокатолическата църква увеличава политическото си влияние и богатство, но въпреки това намалява духовната си сила. Продажбата на индулгенции, покварата, доктрината за апостолската приемственост и други небиблейски практики, както и проучването и забраняването на преводите на Библията от църквата, като се има предвид, че обикновените хора не могат да я разберат на латински език, на който се чете в църквата, често учи хората на фалшиви доктрини.
Първият най-забележителен завършен превод на Библията на средноанглийски език, Библията на Уиклиф(1383), забранена от оксфордския синод, е последвана от превода на Еразъм на гръцки език, като най-ранното печатно издание на гръцкия „Нов завет“ се появява през 1516 г., за да перифразира много ръкописи на латинската „Вулгата“ и да бъде на разположение на малцина, но въпреки това да предостави точни текстове, които други учени и преводачи да следват.
Днес се отбелязват 500 години от деня, в който се смята, че Мартин Лутер лично е забил с чук своите Деветдесет и пет тезиса относно силата и ефективността на индулгенциите на вратата на църквата във Витенберг, Германия. По ирония на съдбата Лутер никога не е възнамерявал да поставя под съмнение църквата или папата, а по-скоро е искал да се разисква на академично ниво въпросът за продажбата на индулгенции, и все пак неговите критични тезиси, отпечатани в брошура, се разпространяват бързо в цяла Германия, с което се разпалва Протестантската реформация.
Реформаторите споделят общото вярване, че проповядваният католицизъм се различава от Новия християнски завет и Лутер се превръща в първия преводач на Библията, който използва оригиналите на гръцки език и иврит като изходен текст, а не превода на латински език. И нещо повече – той изготвя локализиран превод на Новия завет на немски език, като перифразира големи пасажи с намерението не само да преведе самите думи, но и да предаде истинското значение в езиков стил, който е разбираем за обикновените хора.
Преводът на немски език от оригиналните езици, при липса на подробни речници и граматики, е колосален труд за един преводач и затова Лутер сформира преводаческа комисия, вярвайки че „Преводачите никога не трябва да работят сами. Когато е сам, най-добрите и най-подходящите думи невинаги му идват наум“, но все пак остава главен преводач и изисква всяка фраза, преди да бъде записана на хартия, да бъде първо изказана и да получи неговото одобрение.
В намерението си да предостави на всеки немскоговорящ християнин средствата да разбере думите на Бог в страна, разделена от десетки регионални диалекта, наред с останалите, Лутер комбинира саксонския диалект, който се използва в саксонския съд и в дипломатичните и правителствени отношения, заедно с този на обикновените хора. „За да превеждаш правилно, трябва да предадеш духа на чуждия език на нашия собствен език. Аз се опитвам да говоря по начина, по който говорят хората на пазара и слушам майчината реч в домовете, децата по улицата…“
И наистина Библията на Лутер говори езика на аудиторията, за която е предназначена. Тя избягва чужди термини, като ги заменя с местни еквиваленти (например преобразуването на гръцката дума „drachma“ и латинската „denarius“ в немската дума „Groschen“), използва популярни алитерационни фрази и обогатява езика на теологията с лексиката на германските поети и германския народ.
Мартин Лутер успява в локализирането на свещените текстове на езика на обикновените хора, а неговата Библия прониква в ежедневието на германците, като улеснява формирането на модерния немски език и превръщането на автора в олицетворение на германския национален дух и Реформацията на църквата, тъй като неговият локализиран превод се превръща в най-мощното помощно средство на Реформацията.
Като лидер в областта на професионалните услуги за езикова локализация, днес екипът на EVS Translations почита уменията на Мартин Лутер като преводач, тъй като ако не беше неговият талант по отношение на езика, Протестантската реформация можеше да поеме в изцяло различна посока.
