Логично е да се предположи, че думата president (президент) е била една от най-често употребяваните думи на планетата през изминалата седмица, тъй като целият свят следеше със затаен дъх резултатите от президентските избори в САЩ. С тях се достигна кулминацията на една кампания, която стартира преди около 19 месеца. На 8 ноември американците дадоха своя глас и миналата сряда светът осъмна с победата на Доналд Тръмп. Независимо от това дали сте от онези, които приветстват този избор, или сте съкрушени от резултата, това е много подходящ момент да се вгледаме по-дълбоко в самата дума, която е в центъра на всичко това, още повече, че в неделя се състоя балотажът на президентските избори у нас и България има своя нов президент.
Ние може и да смятаме, че думата означава най-вече държавен глава, какъвто е случаят със страни като САЩ и Русия, но думата president в най-широк смисъл просто означава лидер, избран от група лица. Самата дума произхожда от старофренската president, която пък идва от латинската praesidens. Още повече, че формата за минало причастие praesidere означава „да действаш като ръководител или лидер.“
Първоначално нашата дума е била употребена в Библията на Уайклиф още през 1380 г. със значение на назначен управител/представител на определена област в Трета книга на Ездра: „И надойдоха много от свещениците и дяконите, и президентите на градовете, както и възрастните, които бяха видели къщата.” Много скоро след това титлата започва да се отнася за онези, които управляват религиозни общества или академични сдружения: в хрониката Polychronicon на колежа „Сейнт Джордж“ в Кеймбридж от около 1410 г. е написано: „Елфуърд, епископ на Лондон…би трябвало да бъде президент на град Ившам,” а в Proceedings of the Cambridge Antiquarian Society (Протоколи на кеймбриджското антикварно общество) от 1448 г. пише: „Този договор, подписан между господин Андрю Докет, президент на кралския колеж „Сейнт Маргарет и Сейнт Бърнард“ и Джон Вейз.” До края на 18 век терминът се е отнасял за шефовете на компании и стопански единици, а през 1782 г. е бил употребен за пръв път за представител на правителството на САЩ в публикация на вестник Pennsylvania Gazettе: „Миналия понеделник уважаемият Елиас Будино, благородник, беше избран за президент на Съединените щати на събрание на конгреса.” (Помислихте си, че това ще бъде Вашингтон, нали?) Всъщност, Будино е бил избран за ръководител на племето Чероки.
И макар заемането на поста президент на САЩ да носи огромен престиж и статут на изключителност − нека не забравяме, че от първите президентски избори в САЩ през 1788-89 г. досега само 44 души са заемали поста − това означава също и стреса на усилията да се ръководи една разнородна нация, която често не е в състояние да постигне съгласие и опасност да попаднеш в клопката на тежки обвинения, когато нещо в управлението се провали. Изненадващото за такава отговорна позиция е, че е много трудно хората да бъдат накарани да гласуват − макар по време на изборите през 2008 г. да е регистрирано най-голямото изборно участие със 131 млн. гласували, всъщност това е само 58.2% от избирателите, още повече, че последните избори в САЩ, в които са гласували повече от 60% процента бяха преди около половин век − във вече далечната 1968 година!
