Ако има приемлив начин да се „скрият“ незабелязано 3 трилиона щатски долара в активи, частният капитал вероятно ще бъде най-добрият начин да се направи това. Ако използваме пазарна терминология, това би било все едно Apple, Amazon, Microsoft и (част от) Google да се слеят, а глобалният пазар да каже нехайно „Хммм…Чудя се какво ли още може да се случи“. Често смятан за сфера на милионери и милиардери, днешният финансов термин е доста далеч от внушителния и объркващ образ, който се появява в съзнанието на повечето хора, когато стане дума за него.
По същество частният капитал е просто дялове собственост, които не се търгуват публично или не се търгуват на фондова борса. На практика сценарият, който често се случва е, че частна компания купува публично търгувано дружество, което става частно предприятие. Обикновено това става, защото частната компания вижда потенциална непроучена стойност в закупената компания и се надява да спечели възвръщаемост на инвестицията.
Етимологично погледнато тази съставна дума може да е малко подвеждаща. Първата дума private идва от латинската privatus и просто се отнася до факта, че нещо е „отделено или не е достъпно за обществеността“. Тя е използвана за пръв път в този контекст около 1398 г. в превода на Джон Тревиза на De proprietatibus rerum на Бартоломеус Англикус (Трактат за свойствата на нещата), където пише: „Частният (private) път е подходящ начин да се стигне до близкия град, той е къс и често е обрасъл с трева“. Втората дума, equity, която обикновено означава „справедлив или равноправен“ и идва от латинската дума aequitatem, в този случай означава нетната стойност на актива (ако предпочитате, това също така създава равенство в основното счетоводно уравнение), и е използвана за първи път в този смисъл от Едуард Шерууд Мийд през 1904 г. в статия в тримесечното списание Political Science Quarterly: „Предпочитаните акции се котират на цени, които показват общото убеждение, че капиталът на дружеството има ниска стойност“.
Въпреки че има репутацията да привлича големи капиталови дружества и лица с висока нетна стойност на активите, частният капитал е много по-често срещан, отколкото изглежда и може да се превърне в добра инвестиция. Например частният капитал е водещ работодател: петте най-големи регионални дружества за частни капиталови инвестиции (взети заедно) са вторият по големина работодател в САЩ; най-големият работодател в Европа; и четвъртият по големина работодател в Азиатско-тихоокеанския регион. Чрез участие в конкретни пенсионни планове много американски служители − особено държавните служители − плащат на частни инвестиционни фондове, които инвестират средства в публично търгувани дружества.
И накрая, предвид факта, че дружествата за частни капиталови инвестиции не са ограничени така, както една публично търгувана компания, те биха могли да имат по-широк критерий за инвестиции и заедно с опита им в конкретен икономически сектор това може да доведе до повече възможности за осигуряване на по-добра възвръщаемост за инвеститорите.
