Робърт Сиденхам Фанкорт Барнс е роден в Лондон през 1849 г. – син на Робърт Барнс – известен акушер-гинеколог, преподавател и автор на медицински учебници.
Съвсем естествено Барнс последвал стъпките на баща си при избора на кариера. Завършил училище в Онфльор, Франция, където овладява отлично френски език, Барнс по-късно учи в колежа Линкълн в Оксфорд, а след това продължава с образованието си по клинична медицина в болница Сейнт Томас и изучава акушерство в болница Ротунда в Дъблин. В крайна сметка завършва медицина в Абърдийнския университет през 1875 г.
След завръщането си в Лондон той става член на Кралската колегия на лекарите през 1877 г. и се присъединява към редакторския екип на Британското медицинско списание, с което поставя началото на своята кариера като автор на статии и научни публикации за медицински общества и периодични издания.
Верен син на баща си Робърт Барнс, Фанкорт Барнс има сблъсъци с неговите многобройни опоненти, както и с основния си конкурент – Джеймс Матюс Дънкан, водещ акушер-гинеколог и член на Британското кралско дружество по това време – в резултат на което опитите му да бъде назначен като лекар или преподавател в медицинско училище завършват с неуспех.
Неблагоприятната му позиция го отвежда в Болницата за женско здраве в Челси, където Барнс се отличава в една нова област на медицинската практика – пластичната хирургия при жени. По тази тема той пише иновативната Перинеорафия чрез разделяне на покривната тъкан, в която чрез думите и диаграмите си успешно предава оперативните си техники.
През 1884 г. баща и син Барнс се отделят от Акушерското общество на Лондон, за да сформират Британското гинекологично общество, което се превръща в основен двигател на работата на Фанкорт Барнс
И въпреки че най-известният му труд е единствената му книга – Наръчник по акушерство за акушерки, заедно със съвместно написаната с баща му Система на акушеро-гинекологичната медицина и хирургия, която освен всичко останало включва и обсъждане на хермафродизма, езиковият талант на Барнс му помага да следи най-иновативните развития в областта на гинекологията в чужбина.
Осъзнавайки, че най-големите медицински иновации по това време се случват в Германия, той превежда Атласа по акушерство и гинекология от Едуард Арнолд Мартин (Мартин – водещ немски акушер-гинеколог, основател на Гинекологичното общество в Берлин). Преводът, редактиран от самия Мартин, е публикуван през 1881 г.
За да отговори още по-добре на необходимостта от медицински речник през 19 век, същата година Барнс публикува и своя Немско-английски речник на медицинските термини.
Британското списание за психиатрия пише хвалебствена рецензия за труда: „Необходимостта от такъв речник се усеща отдавна. Читателят получава страхотното предимство да притежава в едно издание всичко, което би търсил в много други, наред с други думи, които не фигурират в по-старите подобни речници. Надяваме се този опит да успее да отговори на важната необходимост и да бъде поощрен, както заслужава.“
По ирония на съдбата, като се има предвид областта на специализацията му, Барнс не е имал деца. Но завещанието му от медицински научни трудове е повлияло на голям брой практикуващи лекари – включително на Флорънс Найтингейл – и е улеснило развитието на многобройни области от съвременната медицина.
Рядко първо издание на Немско-английски речник на думи и термини, използвани в медицината и нейните сродни науки (публикувано в Лондон през 1881 г.) е изложено в офиса на EVS Translations в Офенбах като част от EVS Translations Book Museum.
