Думата reimbursement (реимбурсиране) навлиза в английския език около 1520 г., като е създадена от производна на среднофренската embourser (em „във“ и borser „получавам пари“), където коренът borse произлиза от средновековната латинска дума bursa „чанта за пари, кожена чанта“, а значението е записано за пръв път през 1570 г., докато съществителното bourse със значение на „място за среща на търговци, стокова борса“ се появява около три века по-късно.
Първият английски източник, използвал термина reimbursement, е озаглавен Records of the Convention of the Royal Burghs of Scotland от 1591 г. и е последван от първото издание на The history of Great Britain under the conquests of the Romans, Saxons, Danes and Normans от 1611 г., където Джон Спийд пише: „Кралят върна Брест в Брeтан на херцога срещу реимбурсиране на заетите пари“, като има предвид сумите, които крал Ричард е получавал по време на царуването си от братовчеда си, херцога на Бретан, за връщане на заемите, взети от предците на крал Ричард, както потвърждава самият крал: „Истината е, че нашият братовчед, херцогът на Бретан, върна всички подобни суми, които нашите прародители и предци му бяха завещали в дълг, срещу взимането в залог на град Брест, по причина на което с чиста съвест този град му беше върнат във владение“.
Реимбурсирането на кралски дългове продължава през 1662 г. в преводите на Джон Дейвис на творбата на Адам Олеариус The voyages & travels of the ambassadors sent by Frederick Duke of Holstein, to the great Duke of Muscovy, and the King of Persia (Пътешествията и пътуванията на посланиците, изпратени от Фредерик, херцог на Холщайн, на великия княз на Москва и краля на Персия) и терминът запазва стриктното си значение на описание на акта на изплащане или покриване на разходи.
Първите застрахователни дружества, които започват да осигуряват частно здравно обслужване през 1850 г., проправят пътя за възстановяване сумите за здравни грижи, а през следващия век това води до въвеждането на здравни осигуровки, при които работодателите възстановяват медицинските разходи на работниците, а получените суми са приспаднати от доходите на служителите. Реимбурсирането на разходи на служителите се развива още повече и започва да покрива различни бизнес разходи (пътни разходи, дневни, образование, специално облекло, консумативи, инструменти или оборудване и т.н.), което става единствено поради действия, предприети за удобство на работодателите.
За подходящ за реимбурсиране се смята този бизнес разход, който дадена организация може да приспадне в своята данъчна декларация и такъв, който се третира като необлагаем доход на служителя, при условие че са изпълнени условията за отчетност.
Естествено, реимбурсираните суми могат да бъдат облагани в зависимост от прилаганите закони и понеже реимбурсирането може да се осъществи в най-различен контекст, то се ръководи от федерални, щатски и местни закони, както и от договорното право. Освен това правителствата могат да възстановяват суми на данъкоплатците под формата на възстановяване на данъци, като например връщане на ДДС или при ниски доходи.
