За добро или лошо, кафето никога не е било в състояние да съперничи на елегантността на чая. Чаят сам по себе си е събитие, докато кафето е нещо, с което просто започваме деня – удобна напитка, съпровождаща дискутирането на ежедневните ни проблеми. Донякъде онова, което превръща чая в нещо мистично, включващо блясък и великолепие, е изискаността на следобедния чай в Обединеното кралство и уважението към традицията в японската чайна церемония. Заради днешната Дума на деня ще се вгледаме в блясъка на чая чрез автентичната руска традиция на самовара.
За онези, които не знаят какво представлява самоварът, ще припомним, че това е метален уред за кипване на вода, предназначена обикновено за чай. Като имаме предвид произхода й, съществуват два потенциални източника на нашата дума: първият и най-очевиден е от руските думи „сам” (сам) и „варит“ (вари), въпреки че съществува и вероятността думата да е заемка от татарската дума sanabar (уред за запарване на чай). И макар повечето съвременни самовари да са известни както заради красотата на дизайна си и съответната изкусна изработка, така и с функционалността си, самоварът има история, която ни връща три хилядолетия назад към района на Кавказ и Китай.
Като оставим настрана самата дума и потенциалната история, трябва да изтъкнем, че тъкмо в Русия майсторите са взели един прост уред за кипване на вода и са го превърнали в нещо специално. Първоначално самоварите са били произвеждани от братята Лисицини в Тула през 70-те години на 18 век, като уредите първоначално са включвали 12 отделни фази за производство, които понякога са ангажирали труда на цели села само за една от 12-те фази. В началото самоварите, произведени в Тула, са били едни от най-търсените уреди в Русия, чието ползване е предоставяло чудесно място за срещи и отдих, обсъждане на събитията и е гарантирало удоволствието от консумацията на чаша чай. Популярността им дори е вдъхновила израза: “В Ту́лу со свои́м самова́ром не е́здят“ (Човек не пътува със собствен самовар до Тула). В съвременния руски дом, особено в почивните дни, самоварите най-често са в центъра на масата – символ на почит към предишните поколения, както и знак за гостоприемство.
Първото писмено споменаване на думата samovar в английския език е от книгата на Ото фон Котцебю A New Voyage Round the World in the Years 1823–1826 (1830), (Ново пътешествие около света в годините 1823-1826), в която той обяснява употребата и типичното разположение на самовара: “Самоварът или уредът за кипване на вода обикновено стои в центъра на масата за чай.” Половин век по-късно (1882) свое определение за самовара дава и лондонският вестник Pall Mall Gazette, като обяснява по интересен начин функционирането на уреда преди разпространението на електричеството и съответно на електрическия самовар: “Самоварът е чайник, който се загрява с тръба, която преминава през него и който с няколко запалени въглени, пуснати в тръбата, поддържа водата с температура на кипене при минимум изпарения.”
Независимо от това дали имате самовар и дали го използвате, или просто цените естетическите качества на изискания ръчно нарисуван самовар, самоварите съвсем определено заемат важно място в елегантния и изискан ритуал при пиенето на чай.
