Все още не е изяснено какво точно привлича хората към месото, изпечено на дърва или въглища. Добавете шишове за улеснение на храненето и подправки или сос и имате гарантиран победител на трапезата. Много страни имат свои собствени оригинални версии, като японските якитори, турския шиш кебап или китайските шишчета чуан, но никоя друга страна не е толкова известна с този вид ястие, колкото Индонезия с нейните шишчета сатай. Въпреки че те са популярни в световен мащаб, повечето хора от западния свят са склонни да свързват „сатай“ с пикантния фъстъчен сос, но думата е нещо много повече, отколкото просто един сос.
И макар произходът на думата да е смътен и оспорван, преобладаващото убеждение е, че тя произхожда или от индонезийската sate или от малайската satai/sate, като и за двете се смята, че идват от тамилския език. Смята се, че думата е интерпретация на уличните търговци на остров Ява на местна адаптация на индийския кебап и първоначално е била популяризирана от арабски и тамилски индийски емигранти в Холандските Източни Индии в началото на 19 век. Въпреки популярността си на местно ниво, първото споменаване на думата сатай в английския език се осъществява едва през 1934 г., когато авторът на Singapore Guide (Сингапурски пътеводител) А. Уилис заявява, при това невярно: „Беше ми обяснено, че думата „сатай“ е навлязла в тази страна чрез китайците, като думата се изписва „Satae“ и означава три парчета месо.“ (Това вероятно се дължи на факта, че ястието обикновено се състои от 4 парчета месо, а четворката е нещастно число за китайците.)
Освен че е национално ястие, което се сервира по домовете и от уличните търговци, както и в скъпите ресторанти, какво прави сатай толкова специална храна? Казано съвсем точно сатай е месо (или дори тофу), нанизано на клонче от кокосова палма или шиш от бамбук и изпечено на дърва или въглища. Но извън този основен формат, комбинацията от месо, подправки и добавения накрая сос варира според областта в Индонезия, където се приготвя. Като следват примера на сатай с пилешко (сатай „Аям“), някои вариации включват: сатай „Кулит“, типичен за Суматра, който се приготвя с маринована пилешка кожа; сатай „Мадура“ от остров Мадура, който включва черен сос и оризови питки; или дори сатай „Помодоро“, който носи името на град в Източна Ява и вместо типичните четири малки парчета месо, съдържа едно по-голямо парче пилешко, изпечено на специален глинен грил.
И макар все още шишчетата сатай да не се срещат често в българските ресторанти, сосът „сатай“ печели популярност, а кулинарните сайтове и книги се надпреварват да предлагат интересни рецепти, като дори можете да откриете рецепта за скаридени шишчета със сос „Сатай“. Така че можете да опитате да експериментирате в кухнята, като дори измислите собствена версия на екзотичното шишче.
