Напоследък водолазното гмуркане все по-често е измествано в интернет от англоезичното скуба дайвинг. Броят на почитателите на този екстремен спорт у нас нараства, а скъпото оборудване въобще не е спирачка за онези, които попадат под магията на силните усещания под вода.
Интересно е да проследим откъде произлиза думата скуба в този израз, синоним на водолазно гмуркане. Много често значимите идеи първоначално са били отхвърляни. Такъв е случаят и с Апарата за самостоятелно дишане под вода (Self-Contained Underwater Breathing Apparatus), представен на американския флот от К. Ламбертсън. Д-р Ламбертсън работи върху екипировка за водолази и военни маневри под вода и дори регистрира патент през 1940 г. Не е знаел обаче как да я кръсти. Първоначално я кръщава по описанието на дихателния апарат. След това я кръщава на себе си – Лару (акроним от фразата на английски Lambertsen Amphibious Respiratory Unit), преди през 1952 г. да се спре на SCUBA – името, с което водолазното гмуркане е известно и днес.
Въпреки че флотът не купува идеята му, Бюрото за стратегически изследвания (днес ЦРУ) я възприема с ентусиазъм. Експертите виждат екипировката за пръв път на демонстрация на място, където много почитатели на скуба дайвинга правят първите си подводни гмуркания – в басейн. Днес екипировката се използва не само във военното дело, но и за развлечение, при търговски проучвания, подводни инспекции, риболов, поддържане на кораби и в работата на полицията.
По света в момента има около 7 млн. почитатели на подводното гмуркане или скуба дайвинга и цяла индустрия се грижи за снабдяването им с водолазни костюми, маски, фенери, дихателни апарати и обучение. В България по Черноморието съществуват редица клубове за любители на развлекателно и техническо гмуркане, подводна фотография и шнорхелинг, както и пещерно гмуркане и изследване на извори във вътрешността на страната.
