Понякога красотата на думите се съдържа в начина, по който те могат да бъдат преоткрити и използвани отново при появата и прилагането на нови технологии. Днешната дума, например, предшества официалния стандарт на писмения английски език, въведен в края на 14 век, но е удобна за ползване в съвременната електронна комуникация, която включва емоджи. От така наречената сървърна ферма до масата за вечеря, нека разгледаме днешната дума − server (сървър).
Навлязла в английския език от старофренския глагол servir, който означава „изпълнявам задължение към някого или съм на служба към“, нашата дума просто обозначава кой извършва действието – нещото, което извършва обслужването. Първоначално думата е била употребявана в смисъл на слуга, както може да се види в Select Works на Джон Уайклиф (около 1380 г.), където той пише: „Сред тях Христос е добър слуга (server)“. През следващото столетие нашата дума става по-конкретна и вече означава прислужник, който сервира храна на масата: в английската поема от 1475 г. със заглавие The Book of Curtasye (Книга за учтивостта) се споменава, че „Прислужникът застава редом с всички любезни мъже, прави път и стои отстрани.“ Въпреки че никога не губи значението си на „сервиране“, нашата дума навлиза в друга сфера, когато е използвана за първи път през 1972 г. в Протоколи на AFIPS (Американската федерация на дружествата за обработка на информация) на съвместната пролетна компютърна конференция, в които пише: „Тази теория разглежда системи, при които съобщенията изискват предаване (обслужване) на един комуникационен канал (единствения сървър)”.
Както споменахме по-горе, по някакъв начин всичко това има смисъл: като електронен слуга или прислужник, съвременният компютър, програма или устройство предоставя услуги на други програми/потребители. Ако пренесем аналогията в сферата на търговията, точно както в ресторанта или универсалния магазин работят различни служители на базата на уменията си, така е и с компютърните версии като файловия сървър (за данни), сървъра за електронна поща или прокси сървъра (сървър-посредник). Смешното е, че точно както лоялният купувач и личният иконом винаги струват по-скъпо, така е и с лоялните компютърни сървъри.
Въпреки че не можем да имаме слуги, които да посрещат всички наши ежедневни нужди, можем да имаме сървъри, а количеството, от което се нуждаем за нашите онлайн дейности, е зашеметяващо. Текущият капацитет за съхранение на данни в сървърните центрове за данни се изчислява на близо 1,500 екзабайта или 1,5 милиарда гигабайта. При положение, че в 20-те най-големи световни градове има 2600 центрове за данни, не е изненада, че Лондон и Ню Йорк имат по над 300, но в град Ланфан в Китай например има център за данни, който е с размера на Пентагона – 6.4 млн. квадратни фута.
И накрая, въпреки че се смята, че центровете за данни консумират 3% от цялата глобална електроенергия, голяма част от нея се губи: консултантската компания по въпросите на устойчивостта Antithesis Group предполага, че 30% от сървърите в САЩ не са извършвали полезна изчислителна работа или доставяли данни през последните шест месеца − в световен мащаб общото количество бездействащи сървъри достига 10 милиона и близо 30 милиона щатски долара в неактивен капитал.
