Когато искат да отбележат високата стойност на предмет или субстанция, англичаните често казват, че „си заслужава тежестта, измерена в злато“. В света на подправките този израз е подходящ само за една специална подправка − шафрана.
Шафранът произхожда от Близкия изток и първоначално е бил отглеждан в Гърция, където е бил използван за най-разнообразни цели − от боядисване на дрехи и за медицински нужди до по-традиционната му роля на аромат и подправка. Той представлява изсушените плодници и близалца на растението Crocus sativus (шафранов минзухар). Освен че веднага се разпознава визуално и е известен с високата си цена, шафранът не е много познат.
Името saffron се появява за пръв път в английския език в Trinity College Homilies около 1200 г. сл.Хр., където е отбелязана употребата на подправката при багрене на текстил: „Дрехите й бяха в жълт оттенък от оцветяването с шафран“, но самата дума и употребата на шафран са много по-стари.
Думата saffron е дошла до нас през старофренската safran, която пък от своя страна произхожда или от латинската safranum, или от арабската az-za’faran, с буквално значение „със златни листа“. Въпреки че по всяка вероятност и арабската, и латинската дума произлизат от персийската za’farān, първото й изписване може да се открие в един асирийски трактат от времето на царуването на Ашурбанипал през 7 век пр.Хр. Още повече, че използването на шафрана ни връща назад цели 50 000 години, защото е бил използван в пигментите за бои в праисторическите рисунки.
Като оставим настрана историята, все още е трудно да си обясним високата цена на подправката, но за това си има сериозна причина. Макар шафранът да може да се култивира навсякъде в малки стопанства, дори на такива места като източните части на САЩ и Източна Англия, най-качественият шафран се отглежда в географския пояс, който се простира от Испания до Индия. Още нещо, което ограничава производството, е фактът, че отглеждането на шафран, като много други селскостопански дейности, изисква много труд и капиталовложения. И все пак, основната причина за раздутите цени е добивът − за добиването на един фунт (около 450 грама) сух шафран са необходими между 50 000 и 75 000 цветчета, което изисква малко повече от 4 декара площ и 20 часа за обиране на реколтата.
