Много от думите в нашата поредица Дума на деня включват термини, които са навлезли в английския език чрез гръцки и латински, произлизат от англосаксонски или могат да бъдат обяснени чрез мястото на английския език в семейството на западногерманските езици. Ако се върнете достатъчно назад по разклоненията на езиковото семейство, ще достигнете до протоиндоевропейския език (от 4500 до 2500 преди Христа), който е общият предшественик на индоевропейските езици, говорени днес на територията на континента Европа и част от Западна, Централна и Южна Азия.
Днес обаче ние разглеждаме термина shibboleth, който може да бъде открит в английския речник, но навлиза в него от съвсем различно езиково семейство – афро-азиатското. Точно от тук семитската езикова група еволюира, а в нея влизат арабски, берберски, амхарски, иврит и много други езици, разпространени в Близкия изток, Северна Африка, Африканския рог и части от ивицата Сахел – африканската савана, която се простира от бреговете на Атлантическия океан до Африканския рог. Shibboleth, както можете да се досетите, е термин, използван на иврит и навлязъл в английския език през 1382 г., когато Джон Уиклиф, английски учен, философ и теолог, превежда латински превод на Библията от 4 век на средноанглийски. Не е известно до каква степен Уиклиф е разбирал иврит и до каква степен е зависел от гръцкия материал, за да осъществи превода си; независимо от това думата shibboleth се появява в неговия труд и стотици години по-късно тя влиза в списъка на EVS Translations с интересни думи.
Ако не знаете как се произнася думата shibboleth, няма да сте единствените.
Книгата Book of Judges представлява разказ за ефремците от израилското племе на Ефраим, (едно от 12-те израилски племена) и техния опит да превземат областта Гилеад. Гилеадците, когато осуетяват тази атака, използват хитър езиков тест, за да определят дали човекът, който бяга през река Йордан, е от племето на Ефраим или не. Това може би е първият случай в историята, когато удобна фонема спасява положението и тя е съгласната „ш“.
Съгласната „ш“ била за хората от племето на Ефраим като английските съгласни L и R за японеца: какво, по дяволите, правиш с устата и езика си, за да постигнеш правилно произнасяне?! За щастие, за японците няма тежки последствия, ако произнесат напълно неправилно изречение като „I really like London“, но за ефремците, ако не са можели да произнесат „ш“ в думата shibboleth, това им е коствало живота. Тази фонема не била включена в техния диалект, така че, изправен пред заповедта да произнесе shibboleth (царевичен кочан), съответният ефремец дълго и мъчително преглъщал, преди да изджавка нещо като „сиболет“ и по този начин да разкрие истинската си самоличност. Победата на гилеадците била осигурена благодарение на калпавото произношение на врага.
През вековете думата shibboleth се превръща в термин в английския език, с който се описва дума или звук, които човек не може да произнесе или които могат да бъдат използвани, за да се разкрие кой е чужденец. Добър пример за тази употреба може да бъде намерен в творбата на Джон Ърл The Philology of the English Tongue (Филология на английския език) (1873 г.), където той обяснява: „Звукът TH с неговата двойна стойност е една от най-характерните черти на нашия език и повече от всичко друго представлява шиболет за чужденците“.
Смисълът на думата шиболет в крайна сметка се разширил и започнал да означава парола на група или секта, или обичай или вярване, които отличават определена класа или група хора от друга: „Тя възприе облеклото и дори шиболета (shibboleth) на сектата“ (1829 г., R. Southey, Сър Томас Мор).
Едва ли скоро ще ви се наложи да употребите думата „шиболет“ в разговор, още повече, че тя не е навлязла в българския език и е слабо позната, но във всички случаи ще направите добро впечатление, ако случайно ви попадне и покажете, че познавате любопитния й произход. Понякога става така, че най-неясните думи имат най-интересна история.
