Дори преди да се разпространи новината, че американските и британските разузнавателни служби са пробили защитата на мрежата на холандския производител на SIM карти Gemalto, бяхме наясно, че сигурността в нашата електронна ера е от изключително голямо значение. И въпреки че това не е тема, за която мислим често, защитата на информацията е нещо, което влияе на много аспекти от нашето ежедневие – например при избора на дебитна или кредитна карта, при изтеглянето на някое електронно приложение или когато изпращаме имейл. Сред всички средства за осигуряване на защита, много малко са по-важни от днешната Дума на деня – шифроване.
Думата encryption идва от телекомуникационната индустрия и представлява комбинация от представката „en“ и корена „crypt“ и етимологически означава скривам се или скривам. И макар че самата дума се появява във втората половина на 20 век, нуждата от осигуряване на защита на информацията чрез използването на кодове ни връща още в епохата на Римската империя. И въпреки че вече не използваме кодове и шифри, за да отблъскваме мародерстващи германски орди (не и напоследък), шифроването напоследък се използва много нашироко като средство за защита на лична информация и данни за финансови транзакции.
Криптирането е важно, защото личната информация и данните за финансови транзакции е ценна не само за хората и бизнеса, но и за крадците на самоличност. От всички британски фирми, 81% от големите компании и 60% от малките са страдали от пробиви в защитата на данни през 2014 г. И въпреки че общият брой на пробивите в засегнатите компании е с почти 30% по-малък в сравнение с 2013 г., разходите при сериозен пробив в защитата от година на година продължават да растат, както за големите, така и за малките предприятия – съответно от 450-850 000 британски паунда и 35-65 000 паунда до 600 000-1,15 милиона и 65-115 000 паунда.
Описвайки подробно скромния ръчно въвеждан произход на кодирането, първата известна употреба на думата е в брой от 1960 г. на списание Proceedings на Американския военноморски институт, в който авторът пише: „След изпращането на съобщение… на чиновника, очакващ кода за шифроване.“ През следващите няколко години приложението на шифроването в цивилния живот също започва да се оценява. Списание New Scientist през 1964 г. дискутира вероятността от „шифроване за запазване на личната тайна и секретност на телефонните разговори и в крайна сметка на телевизионното излъчване.“ И накрая до 1977 г., докато бяхме на гребена на революцията на персоналните компютри, Mcgraw-Hill Yearbook of Science and Technology (Годишник за наука и технологии на Макгро-Хил) пръв споменава как „Националното бюро по стандарти е било натоварено със задачата да разработи стандартен уред за шифроване, който да се използва за защита на информацията в мрежа“.
И понеже винаги ще съществува необходимост да правим всичко възможно, за да защитим важната за нас информация, може би ще спим малко по-спокойно, като знаем, че личните ни данни са защитени чрез шифроване.
