Независимо по какъв начин се опитваме да тълкуваме днешната дума, тя почти винаги има и лека негативна конотация. От това спорът ти с някой да бъде прекратен, защото нямаш повече аргументи, през закриването на дадено предприятие, до най-скорошния пример – прекратяването на работата, блокирането, на федералното правителство на САЩ – тази дума е… ами не носи нищо добро. Повечето хора схващат първите й две значения, но употребата й в по-скорошния високо специализиран пример често е объркваща. Преди да разясним защо това е почти изключително американски въпрос, нека разгледаме самата дума.
Shut-down / shutdown (бг. закриване, прекратяване) е дума, съставена от глагола shut, (бг. затварям) – от западногерманското skutjan, което означава „отстранявам, освобождавам от длъжност или държа настрана“ – и наречието down (бг. долу) – съкратена форма на староанглийското ofdune, което означава „нанадолен, прен. спадащ, който се влошава“. Първата и често обобщена употреба в смисъла на затваряне на конкретен човек или съоръжение идва от бившето месечно нюйоркско литературно списание The Knickerbocker от 1857 г., където в една история пише следното: „Направо ще се гръмна, ако не го направиш!“ прекрати (shut-down) спора той с тънка дяволска усмивка“.
Противоположно на преустановяването поради неутрална причина, 1911 г. става свидетел на употребата на думата, за да обозначи прекратяването като резултат на отговорност, когато сър Джон Ф. Ц Снел пише в Power House Design (Дизайн на електричество за дома) за: „Защитата срещу прекъсване (shut-down), възникващо заради монтираните двойни събирателни шини“.
Като говорим за закриване и прекратяване, когато вината винаги е фактор, това ни връща назад до прекратяването на работата в окръг Вашингтон. Просто казано – федерално прекратяване на работата се случва заради невъзможността Конгресът или Конгресът и президентът да се споразумеят относно финансирането на държавните операции. По принцип преустановяването на работата е крайна опция, която цели да привлече вниманието към конкретен проблем или нарастващо притеснение и (дай, Боже) да спечели отстъпки от другата страна, като опетни публичната репутация на опозицията.
В САЩ конституционното разделение на властите изисква Конгресът да внесе бюджет, а президентът да го одобри. И още повече, изискването за квалифицирано мнозинство в Сената (60 към 100), за да се преодолее обструкциониста, може да направи дори внасянето на бюджета трудно. Все пак, като изключим реалните проблеми с финансирането, това съвсем не е само уникално американски опит. Макар че парламентарните системи от типа Уестминстър изискват обикновено мнозинство, за да се приемат закони или бюджети, и често има неустойки при провал, които улесняват процеса, има и забележителни изключения, като скорошната неспособност на Северна Ирландия да приеме бюджета (2017 г.), което наложи намесата на британския парламент, правителството на малцинството в Швеция (2014 г.), което беше принудено да приеме бюджет, предложен от опозиционната партия, и печално известната Белгия, която беше без функциониращо избрано правителство цели 589 дни от 2010 г. до 2011 г.
