Днес, 21 август, е денят на така нареченото Велико американско затъмнение, предсказано десетилетия по-рано, по време на което Земята ще пресече сянката на Луната, създавайки пълно слънчево затъмнение. Да, почти на всеки шест месеца се случват затъмнения, но това е много специално, тъй като за първи път от около столетие пътеката на лунната сянка ще премине от единия до другия бряг на САЩ (предишното цялостно слънчево затъмнение е наблюдавано на 8 юни 1918 г. и прекосява САЩ от щата Вашингтон до Флорида).
Ивицата на сянката ще докосне Съединените щати само за около час и половина и ако пропуснете събитието, ще трябва да изчакате още 7 години, да пътувате до Африка или до Северозападна Европа, където ще можете да видите частично затъмнение малко преди залез слънце. Или пък можете да си набавите пощенската марка Пълно слънчево затъмнение завинаги, отпечатана преди около месец от Пощенската служба на САЩ за отбелязване на събитието. При създаването на марката е използвано термохромно мастило, което се активира от топлината и когато докоснете марката с пръст, тъмният образ на слънчевото затъмнение в центъра приема образа на пълнолуние.
Колкото до самия термин solar eclipse − прилагателното solar произхожда от латинската дума solaris (слънчев), от sol (слънце) и съществителното eclipse, навлязло в английския език от старофренската дума eclipse, чрез латинската eclīpsis, произлизаща от гръцката ekleipsis, чието буквално значение е „не успява да се появи“.
Съществуват исторически данни за наблюдаване на слънчево затъмнение още преди около 4000 години, но първото наблюдение с телескоп на пълно слънчево затъмнение е направено във Франция през 1706 г., а първото английско писмено свидетелство, което обяснява впечатляващата гледка е от 1602 г. от труда Theoriques of the Seven Planets, в който английският математик и астроном Томас Бландвил не само предлага обяснение на явлението, но и го илюстрира с рисунка, с която обяснява как затъмнението се отразява на различни части на Земята.
Едва пълното слънчево затъмнение в Лондон през 1715 г., първото, което градът вижда от 500 години насам, успява да събуди достатъчно силен интерес сред учените. И макар някои да възприемат събитието като лоша поличба, при това на разумна основа, тъй като е била направена връзка между затъмненията и предсказанията за злочести събития като екзекуцията на Чарлз I (1649 г.), Голямата чумна епидемия (1665-1666 г.) и Големия пожар в Лондон (1666 г.), други го разглеждат откъм неговата чисто научна страна, както личи в труда The Black Day or a Prospect of Doomsday: „Слънчевото затъмнение…произтича само от естествени причини и не е нищо повече от директно заставане на тялото на Луната между нашето зрително поле и Слънцето“.
Кралският астроном Едмънд Халей (най-известен с това, че е изчислил орбитата на Халеевата комета) и Уилям Уинстън (водеща фигура при популяризирането на идеите на Исак Нютон) са правили изчисления кога ще се осъществи Великото затъмнение, като описват неговия механизъм и предсказват траекторията и момента на настъпването му, и разширяват наблюденията си благодарение на трите по-значителни затъмнения в Британия през първата половина на 18 век − през 1724 г., 1737 г. и 1748 година. При последното затъмнение зрителите са били подготвени да го наблюдават от списание London Magazine (в статия, която става толкова популярна, че се налага да бъде отпечатана повторно), което съветва читателите да си направят „слънчев проектор“ или да поставят парче стъкло в пламъка на свещ, докато напълно потъмнее и „тогава затъмнението може да бъде наблюдавано през него с просто око или през телескоп“.
Днес разполагаме с мощни телескопи и слънчеви очила за наблюдаване на затъмнения, направени от черен полимер, които могат да филтрират до 100% вредните ултравиолетови и инфрачервени лъчи, но съвременното общество има други проблеми със слънчевите затъмнения, тъй като намаляването на слънчевата радиация влияе върху производството на фотоволтаичните мощности, а оттам и върху производството на възобновяема енергия.
След всичко казано дотук, пълното слънчево затъмнение е едно от най-забележителните зрелища в природата, когато Луната (която е очевидно по-малка от Слънцето, но благодарение на това, че е по-близо до Земята и на едно щастливо съвпадение) покрива целия диск на Слънцето и неговата блестяща корона и червеникавата плазма се показват само за няколко минути, за да оставят спомен за цял живот.
