Ако словашкият ви напомня чешки повече отколкото чешкият ви напомня словашки, то има основателна причина за това. Тъй като чешкият е по-западнославянски език, той е стандартизиран по-рано и, бивайки първоначално използван от духовенството по времето когато са се създавали училища в Словакия, е имал силно влияние в региона.
И макар и чешкият и словашкият да се обособяват сред западнославянските езици между 10 и 12 век, няколко века са необходими, за да започнат словашките диалекти да се използват в администрацията.
Първата записана национална словашка литература, предимно на религиозни теми или такива, свързани с античността и базирани на древногръцките и римските предания, датира от 16 век и е предимно на латински. И макар че Бенедикт от Недужери провокира борбата на словаците за стандартизация на езика, ще минат повече от 2 века преди да се появи унифициран словашки език.
Първоначалният стремеж е да се използва западният словашки диалект като основа на стандартизацията, а първата приключенска новела на словашки – „Приключенията и премеждията на младия Рене“ − е написана на западнословашки от Йозеф Игнац Байза и е публикувана през 1783.
А до 1840, благодарение на усилията на младите словашки лутерани и по-точно – на Людовит Щур, и, вероятно, в опит да бъде разграничен още по-осезаемо от чешкия, централният словашки диалект скоро бива приет за нормативен словашки език.
Едва през 1918, с основаването на Чехословакия, за първи път в история си словашкият език е признат като официален език наравно с чешкия.
По време на Първата Чехословашка република, от 1920 до 1938, са направени и първите опити да се прокара идеята, че чешкият и словашкият са различни диалекти на един и същ език. Тези опити са последвани от Конституционния закон на федерацията от 1968, който потвърждава равните права на словашкия и чешкия в границите на федерацията.
Последните месеци на 1989 са свидетели на Нежната революция, един термин, който, впрочем, е създаден от английски преводач. След мирното разпадане на Чехословакия, на 1-ви Януари 1993 Словакия става независима държава с официален език – словашки.
Днес, когато се вгледаме отблизо в словашкия и чешкия, откриваме това, което Леонард Блумфийлд нарича „диалектен континуум“. Това означава, че на картата на Чешката и Словашката република, районите, които са по-близо до границата говорят един взаимно по-разбираем език, докато тези, които са по-далече от границата са по-малко близки – понякога дотолкова, че не са взаимно разбираеми въобще.
Съвременният словашки език има 4 основни диалекта, които са разделени предимно на географски принцип – западен, централен, източен и комбинация между западния и централния, наречена долнословашки, като всички те са разделени помежду си от Татрите.
Като оставим настрана диалектите, словашкият може да бъде изключително свободен език. За начинаещите – няма категория член, а когато такъв е необходим се използва показателно местоимение. И още повече – словоредът също е относително свободен, така че ударението и редът често се определят от окончанието. И все пак, именно тази гъвкавост и подвижност на езика го превръщат в истинско предизвикателство при превода и локализацията със словашки.
А вътрешните преводачите със словашки и специалистите за локализация със словашки от EVS Translations се справят с това предизвикателство ежедневно през последните 25 години, като извършват преводи със словашки на огромно количество документи за различни икономически сектори.
→ Кликнете тук, за да се свържете с преводач със словашки.
