Колко подходящо е да се притежава собственост? Макар Всеобщата декларация за правата на човека да признава правото на всеки да притежава собственост, това право всъщност е едно от най-спорните човешки права, особено когато става дума за използване, защита и ограничения.
Например Европейският съд по правата на човека не постановява правото на собственост като абсолютно, а предоставя на всяка държава правото на гъвкава преценка за ограничаване на тези права: „Никой не може да бъде лишен от своето имущество освен заради обществен интерес и в зависимост от условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право“.
Самият термин property (собственост) навлиза в английския речник в кралишя на 14 век като заемка от френски и със значение „атрибут, характеристика, качество“ и първата му писмена употреба е в творбата на Джефри Чосър Parson’s Tale (Разказът на свещеника) от около 1390 година.
А първата дефиниция е от около 1398 г. в превода на Джон Тревиза на ранната енциклопедия De Proprietatibus Rerum (За свойствата на нещата), където той публикува дефиниция на латински термин proprium, среден род на proprius (собствен, индивидуален).
Употребата на думата като синоним на „притежание, имущество“ се утвърждава паралелно и е записана за пръв път в The English works of John Gower около 1400 година.
А думата proprietor, която означава човек, който притежава нещо, се среща за пръв път в официалните протоколи на английския парламент от 1473 г.: „Първите или бивши собственици и собственици от подобен тип, трябва да преместят или възстановят споменатите кораби, стоки или части от тях.“
Смисълът „парче земя или сграда, принадлежащи на един собственик“ е утвърден едва през 18 век, като първоначално се отнася за собствеността върху земята и се използва в този смисъл в превода на „Робинзон Крузо“ на Даниел Дефо от 1719 година.
И макар създаването на закон за собствеността да стартира в Англия и части от Европа през 17 век, първият модерен правен кодекс, който въвежда понятието „собственост“ и е възприет из цяла Европа, е Наполеоновият кодекс, който влиза в сила през 1804 година.
Кодексът има за цел да премахне привилегиите, основани на произход, статус и религия и да установи универсални права, както за личното имущество, така и за недвижимата собственост.
Личното имущество често се нарича движима собственост, докато недвижимата собственост са имотите и всички свързани с тях права и задължения.
А ето какво пише в един от първите отчети за британския пазар на недвижими имоти, публикуван през 1875 г. в The Times: „Прегледът на пазара на недвижими имоти за последния месец съдържа интересна и ценна информация за адвокатите и за купувачите и продавачите на земя и къщи“.
