16.07.2018

SOS

SOS – Дума на деня - EVS Translations
SOS – Дума на деня – EVS Translations

Нека започнем с разбиването на популярния мит от мейнстрийма, че сигналът за бедствие SOS означава Save our Souls (Спасете нашите души), а всъщност SOS означаваабсолютно нищо.

Това е просто непрекъснат низ от три точки, три тирета и три точки от Морзовата азбука, подадени слято, без пауза между буквите (…—…), и не е първият сигнал за бедствие, изпращан по телеграфа. В началото на 20 век, когато корабите са били снабдявани с безжични радио апарати, различните държави и организации са имали собствени сигнали за бедствие.

Например Американският военноморски флот е използвал NC, италианците са препоръчвали употребата на SSSDDD при сигнал за спешен случай, основният производител на телеграфно корабно оборудване, Marconi Company, употребява CQD (който произлиза от по-ранния код CQ, използван от телеграфистите, когато са се обръщали едновременно към всички станции); а Германският регламент за контрол върху безжичния телеграф от 1905 г. задължава немските оператори да използват сигнала SOE при събиране на сведения и SOS в случай на бедствие, както е записано във вестник Electrician на 5 май 1905 г.: Германският регламент за контрол върху безжичния телеграф“ утвърждава сигнала …—… като сигнал за бедствие (Notzeichen). Той трябва да бъде повтарян от кораб в беда, докато всички останали станции са престанали да работят.

През 1906 г. на Втората международна радиотелеграфна конференция в Берлин, немският сигнал SOS е избран за международен сигнал за бедствие и влиза в сила на 1 юли 1908 г., а първата му документирана употреба е година по-късно, на 10 юли 1909 г. от лайнера SS Slavonia на компанията „Кунард“ по време на корабокрушение край Азорските острови, Португалия (два парахода се отправят на помощ след като са получили сигнал за бедствие). Сигналът е използван и на 11 август 1909 г, когато параходът SS Arapahoe счупва витло край бреговете на Северна Каролина.

И макар сигналът SOS да е официално приет през 1908 г. от всички нации, които се срещат на берлинската конференция, (с изключение на САЩ, на които им отнема известно време, за да възприемат практиката), използването на сигнала на Маркони CQD продължава още няколко години, особено от британските оператори. Първият сигнал за бедствие, който идва от Титаник е CQD − когато капитан Смит издава заповед да се изпрати зов за помощ, телеграфистът Джак Филипс първоначално изпраща сигнал за бедствие CQD:

12.15 часа, 15 април 1912 г., Кралският пощенски кораб Титаник до всеки кораб: CQD Титаник 41.44 северна ширина 50.24 западна дължина“, а няколко минути по-късно включва и сигнала SOS

12.17 часа, 15 април 1912 г., Кралският пощенски кораб Титаник до всеки кораб: CQD CQD SOS позиция на Титаник 41.44 северна ширина 50.24 западна дължина. Нуждаем се от незабавна помощ. Елате веднага. Сблъскахме се с айсберг. Потъваме

Тогава, по ирония на съдбата, другият телеграфист Харълд Брайд шеговито заявява, че вероятно това е последната му възможност да използва новия сигнал за бедствие.

Харълд Брайд е сред оцелелите и публикува своята ексклузивна история Thrilling Story by Titanic’s Surviving Wireless Man (Вълнуващата история на оцелелия телеграфист на Титаник). Той дава показания в американското и британското разследване на катастрофата на Титаник, когато доклад от американското разследване предоставя обяснение на значението на двата най-популярни сигнала за бедствие: Главният прокурор обясни, че сигналът C.Q.D. означава „Come quick, danger(Елате бързо, опасност) и че той не е бил заменен с  S.O.S. Save our souls (Спасете нашите души).“ Следва опровержението на Харъл, който заявява, че сигналът за бедствие не се състои от първите букви на три думи, а е просто код.

По-късно Маркони свидетелства за същото, а в Marconi Yearbook of Wireless Telegraphy and Telephony от 1918 г. ясно е написано, чеТози сигнал [SOS] беше въведен просто заради лесното му излъчване и безпогрешния му код. Самите букви нямат специално значение.