Тъй като Европейската зелена партия вече избра нейния шпиценкандидат (Spitzenkandidaten), може би трябва да отделим време и наистина да разучим тази дума, която обяснява същността на процеса, който вероятно ще определи кой ще бъде следващият председател на Европейската комисия.
Първо да започнем със самата дума Spitzenkandidat, или в множествено число Spitzenkandidaten. Това е портманто от немската дума за „водещ“ Spitze и „кандидат“ Kandidat. Думата би могла в политически смисъл да бъде дефинирана като „първия кандидат в избирателния списък на партия“ или партиен лидер. Терминът влиза за пръв път в употреба през 2013 г., когато Партията на европейските социалисти взема предизборно решение кой кандидат за председател на Европейската комисия (ЕК) да подкрепи.
Въпреки, че постът председател на ЕК съществува още от времето на Римския договор (1958 г.), това, което прави нашата дума толкова важна, е как тя се използва в процеса на неговия избор. През по-голямата част от съществуването на ЕК, подбирането на кандидатите и изборът на председател се извършва единствено от Европейския съвет, като по този начин се пренебрегва демократичната воля на избрания Европейски парламент и това води до обвинения за тайни сделки. Променяйки това, Договорът от Лисабон преструктурира процеса, за да го направи по-демократичен и прозрачен: вместо огромно количество власт (чрез номиниране на председателя на ЕК) да бъде съсредоточена в Съвета и да се изисква само одобрението на Европейския парламент, партиите трябва да оповестят преди изборите техните шпиценкандидати (водещи кандидати), Съветът се консултира и представя кандидата на най-голямата партия (първоначално) в Европейския парламент, а ЕП избира председателя с мнозинство.
Освен процедурните промени, когато гласоподавателите гласуват за дадена партия, която да подкрепят, като имат предвид президентски, а не местен кандидат, винаги има определена неяснота за кого гласуват и какъв е неговият политически уклон (например дали е умерен кандидат или е хардлайнер). По същество основното значение на нашата дума във връзка с прякото гласуване е, че дава име, физиономия и глас на лицето, което партията подкрепя за председател на ЕК, което добавя още един елемент на прозрачност към процеса.
За съжаление, макар употребата на шпиценкандидати да помага да се изясни посланието на една партия, да се увеличи прозрачността и да се чува по-добре гласът на хората, които гласуват, все още има недостатъци и недоволства, а и започват да се появяват някои пукнатини, тъй като някои играчи смятат, че тяхната власт се ерозира. Отвъд прехвалените принципи, една от основните причини за появата на шпиценкандидати и процеса на избор на шпиценкандидати е да се увеличи избирателната активност на изборите за ЕП, която спадна от 62% през 1979 г. до 43% през 2009 г.; макар че това нямаше значение на изборите през 2014 г., когато изборната активност беше също 43% както през 2009 година. В допълнение към това, председателят на Европейския съвет ‒ чиято власт се намалява от специалния процес на избор на шпицкандидати – Доналд Туск беше цитиран да казва, че Съветът „не може предварително да гарантира, че може да предложи един от водещите кандидати за председател на комисията“ и че „В този процес няма автоматизъм.“
Дали посочването на шпиценкандидати е демократична процедура на бъдещето или свободно тълкуване на Договора от Лисабон, което трябва да бъде преработено, все още не е ясно, но поне едно нещо е сигурно: че след 6 месеца поне един избирателен аспект ще се повтори ‒ лозунгът „този път е различно“.
