Малко други аспекти на личните финанси привличат широк интерес така, както криптовалутите. Като се почне от геймърите с познания в областта на технологиите, мине се през големите имена в света на финансите и се стигне до средностатистическия посетител на кафенетата, почти никой не се стряска от думи като биткойн, етериум, рипъл. Подобни успешни криптовалути могат да бъдат чудесна инвестиция – и те съвсем определено създават интересни новини; въпреки това, когато става въпрос за действителна използваемост, някои аспекти им попречат да се превърнат в действителна заплаха за реалната валута, заради което в крайна сметка са били създадени. От друга страна, ако цитираме Йода от „Империята отвръща на удара“: „съществува и друг“ и тъкмо този друг „джедай“ е днешната дума.
Опитвайки се да преодолее пропастта между действителните пари и криптовалутата, stablecoin представлява криптовалута, предназначена да функционира като реалните физически пари. Думата представлява утилитарно съчетание на думата stable, основана на латинската stabilis (устойчив, стабилен или постоянен), навлязла в английския език чрез старофренската дума stable, estable, и думата coin, основана на латинската cuneus (клин), навлязла в английския език от старофренската coing, свободно преведена като „пари“. По същия начин, в съответствие с името и функцията си, стабилните криптовалути stablecoins имат за цел да осигурят стабилност на физическите пари, запазвайки удобството и сигурността на криптовалутата.
Що се отнася до първата употреба на термина, най-близката до нас известна употреба е от 19 ноември 2014 г. в публикация в официалния блог на фондация Ethereum от съоснователя на фондацията Виталик Бутерин, озаглавена „За максимализма на биткоин и въздействието на мрежата от валути и платформи”, където той споменава идеята и препоръчва: „може би вместо това всички трябва да се заемем с малък stablecoin максимализъм в щатски долари“. И макар тази дума да се е появила едва през 2014 г., идеята съвсем не е нова.
През по-голямата част от монетарната история – до Голямата депресия от 30-те години – валутите са подкрепени от някакъв вид универсални активи, най-често злато или сребро: до средата на 70-те години на 20 век е използвана интернационална монетарна система само с реални пари. Въпреки че повишава икономическия растеж, използването само на реални парични средства води и до икономически проблеми, свързани с инфлация, дефлация, както и до значително нарастване на икономическата власт на централните банки. Противопоставяйки се на идеята за „безполезните“ пари, австрийският икономист Фридрих Август фон Хайек е един от първите привърженици на теоретичната stablecoin, като призовава за създаването на децентрализирана, стабилна валута през 70-те години. На практика първата поява на stablecoins е през 2014 г., когато се създават BitShares, Tether и MakerDAO.
Въпреки че stablecoins могат да се опитат да постигнат стабилност чрез такива средства като алгоритмичен контрол, подкрепен от други криптовалути, реални пари или дори реални стоки, тази гаранция за стойност има за цел да се справи с 2 основни недостатъка на криптовалутата: волатилност и съхранение на стойността.
Ако се вгледаме в Bitcoin, например, цената се движи от 8 800 щатски долара на 24 ноември 2017 г. до доста над 19 000 щатски долара на 15 декември 2017 г. и спада до 8 500 долара на 9 февруари 2018 година. За всеки, който е закупил нещо, използвайки криптовалутата по време на този 77-дневен период, нестабилността на цените означава, че той или драматично е надплатил за даден артикул (преди покачването на цената), или продавачът е загубил огромна стойност (след падането на цената). Тези постоянни (и често бурни) колебания означават, че няма шанс за стабилно ценообразуване, а без стабилна стойност не могат да се осъществят точно оценени транзакции.
Широко известна е и историята от 22 май 2010 с живеещия във Флорида програмист Ласло Ханиец, който предлага 10 000 биткойна на всеки, който е готов да му занесе две пици. По онова време стойността на биткоините покрива само цената на две пици – 25 долара, а днес разменените биткойни са на стойност приблизително 40 млн. щатски долара; в следващите две години обаче, те могат много лесно да се намалят отново до 25 долара. Понеже криптовалутата биткойн сама по себе си няма присъща стойност, не е подкрепена от никаква институция и струва само това, което всеки плаща за нея (а и където може да се използва), тя няма запазена стойност.
Тъй като им липсва волатилността на други криптовалути и понеже притежават собствена цена на базата на други активи, „стабилните валути“ могат много лесно да се превърнат в следваща стъпка към масовото използване на криптовалутите, но системата все още далеч не е съвършена. Първо, съществува проблем с доверието: за разлика от много относително отворени и достъпни правителства, които печатат пари, вие сте принудени да се доверите на непозната трета страна, която организира и управлява „стабилната валута“. Второ, тъй като в крайна сметка става дума отново за криптовалута, съществуват многобройни въпроси, свързани с легитимността, които все още не са получили отговор, а и липсват емпирични проучвания на „стабилните валути“, както и на криптовалутите. И все пак, този завладяващ елемент на криптовалутите определено заявява присъствието си и най-малкото ще бъде интересно да се наблюдава как се развива и узрява през следващите няколко години.
