Замисляли ли сте се някога за обективните стандарти? Представете си колко би било трудно да се сравняват неща без използването на универсални мерки или иначе казано, представете си колко хаотични биха били преносимите данни, ако всеки производител на хардуер използваше различна конфигурация за портовете на компютъра (а не USB). Стандартите са онова, което придава на привидно различни обекти сравнителна стойност. Тъкмо заради стандартите повечето документи завършват с .pdf или .docx, а днешната дума обяснява как са се създавали тези стандарти.
Най-просто казано, стандартизацията е процес на създаване и прилагане на някакава норма. Думата произлиза от глагола standardise, а коренът ѝ, естествено, е standard (от старофренската estandart − „военно знаме, флаг“). В края на 14 век думата е означавала „тегло, мярка или инструмент, чрез който се определя точността на останалите обекти“, въпреки че не става ясно как стандартът е развил това по-абстрактно значение, тръгвайки от военната област.
Първата известна употреба на термина идва от творбата на сър Томас Клифорд Албът от 1896 г. System of Medicine (Система на медицината), където, споменавайки медицинските стандарти, той пише: „Процесът на стандартизация, който вече два пъти е бил възприеман в британската фармакопея.“
Като оставим настрана мерките и теглилките, Хюбърт Монтаг Краканторп пише през 1900 г. в януарския брой на месечното литературно списание 19th Century, че стандартизацията може да се прилага и спрямо такива концепции като правосъдието, като изтъква, че „Стандартизацията на наказанието не означава неговото уеднаквяване.“
Интересното е, че стандартизацията може да бъде стандартизирана, като четирите отделни нива са съвместимост, взаимозаменяемост, сходство и връзка.
Както е добре известно, стандартите се създават чрез консенсус на различни страни, независимо от това дали става въпрос за правителства, търговски организации, потребители или организации по стандартизация. Самата стандартизация обаче е съвременен феномен, който до голяма степен е резултат от Индустриалната революция.
И макар някои рудиментарни мерки да са съществували още в античността, мащабната стандартизация всъщност започва през 1800 г. с изобретението на Хенри Модсли – струг за рязане на винтове, който позволява производството на винтове със стандартизирани размери на резбата, а така се създава база за взаимозаменяемост.
След като гайките и болтовете променят микроикономическия пейзаж, благодарение на глобализацията и търговията макроикономическият пейзаж много скоро също се променя: в началото на 20 век се създават националните стандарти, за да се стандартизира вътрешното производство, а в рамките на няколко години се появяват и международни стандарти, за да се улесни търговията чрез улесняване на движението на стоки и създаване на общи мерки и теглилки. Появява се и първата организация за международни стандарти – Международната комисия по електротехника, която провежда първото си събрание в Лондон през 1906 г. с представители на 14 държави.
Международната организация по стандартизация е основана през 1946 г. и се превръща в най-значимата организация за международни стандарти.
