Докато всичко старо отново става модерно, днешната дума се появява в различни вариации почти от времето, когато се е зародила писмената комуникация. Като започнем с шумерското писмо (клинопис) върху глина, преминем през римските и средновековни восъчни плочи и стигнем до съвременните технологични чудеса, които използваме днес, думата винаги е кръжала около темата за преносимата и достъпна комуникация – това дори е средството, което Бог използва, когато изписва Десетте Божи заповеди върху каменните Плочи на откровението (Скрижалите). Така че, с кратка разходка от миналото досега и поглед към не толкова далечното бъдеще, нека да разгледаме думата Tablet (таблет).
Думата tablet произлиза от умалителната средновековна форма на латинската дума tabula, означава „плоча или дъска“ (обикновено за писане) и достига до английския език чрез старофренската tablete, (малка маса). Първата известна употреба на термина може да бъде открита в копие на средновековното Evangelie (Евангелие), което датира от около 1300 г., където пише следното: „Той намери tablet и написа върху него името на Йоан.”
От първоначалната идея за повърхност, покрита с еластичен материал като глина или восък, терминът много скоро се променя и започва да означав тънка, твърда повърхност, специално оформена и използвана за показване на нещо върху нея. От три до пет десетилетия след като навлиза в английския език, поетът Уилям от Шоръм, който пише за Десетте Божи заповеди, споменава следното: „Върху две каменни плочи, Той ги е написал и дал на Мойсей.” В края на 14 век (1395 г., ако трябва да сме точни), вероятно описвайки дървена оброчна свещ, в документа Fifty Earliest English Wills in the Court of Probate, под редакторството на Фредерик Джеймс Фърнивал, се споменава следното завещание: „На дъщеря ми Джоана завещавам сребърна камбанка, както и плочка, на която е нарисувано дърво.”
Трябва да изминат още няколко века преди да настъпи следващото обновяване на смисъла на нашия термин, възникнало с появата на евтина и сравнително достъпна хартия, която се използва за книги за писане (известни като тетрадки) и е споменат за пръв път през 1773 г. от ирландския драматург Оливър Голдсмит в комедията му She Stoops to Conquer, където четем: „Той извади тетрадките си и започна да ги прелиства“.
И все пак, за мнозина от нас, които четем този текст, идеята за таблета, с който сме запознати от детството си, е продукт на научната фантастика. И докато графичният таблет RAND Tablet беше създаден в началото на 60-те години, обемната му конзола с размера на бюро не може да се сравни с ултра футуристичните изображения на миникомпютрите с плоска повърхност, които бяхме свикнали да виждаме в телевизионните шоу програми, например в космическия кораб „Ентърпрайз“ в сериала „Стар Трек“, или в киното, както в класическия филм “2001: Комсическа одисея” на Стенли Кубрик, в който се разказва за технология (в ироничен смисъл), която претърпява авария.
Само половин век по-късно научната фантастика, поне що се отнася до таблетите, се превръща в технологична реалност. Освен създаването на функционална електронна версия на римската восъчна плоча, все по-големите възможности ни позволяват да създаваме, споделяме и използваме повече таблети от всякога, но независимо от това, все още срещаме известни затруднения с нововъведенията.
Освен че е по-мощно, следващото поколение таблети обещава да бъде по-преносимо, но не само благодарение на промени в размерите. През април производителят на премиум мобилни устройства ще пусне първото си сгъваемо устройство Samsung Galaxy Fold. В конкуренция с Huawei’s Mate X и Motorola’s foldable Razr, Galaxy Fold може да се похвали с 6 камери, екран с диагонал от 4.6 (когато е сгънат) и 7.3 инча в разгънато положение и освен всичко друго ще разполага с нов тип поддръжка за Android от Google. Освен това, макар анализаторите да прогнозират, че сгъваемите смартфони и таблети ще завземат значителна част от пазара, няма вероятност прогресът да спре дотук – следващата стъпка е подвижни и разтегателни екрани.
