Преди много години, когато бях студентка в Япония, работех на непълно работно време като учителка по английски език на малки деца. Наистина малки деца – най-малката ми ученичка беше на 3 годинки. Докато рецитирах детски стихчета за ряпата, майката на това малко момиченце стоеше зад него и ме гледаше в устата.
За японците натискът да научат добре английски започва от ранна възраст.
Заместник-началникът на офиса на Японската стратегия за киберсигурност и министър, отговарящ за провеждането на Олимпийските и Параолимпийските игри в Токио, г-н Йошитака Сакурада предизвика спорове миналата година, когато сподели безпокойството си около два въпроса: че не може да използва пълноценно компютъра и не говори английски. Разговаряйки с журналисти на технологичен форум, той коментира, че е изоставил надеждата да стане министър-председател заради липсата на познания по английски език. Но той добави замислено: „Ако технологиите напреднат повече, светът ще бъде по-приятен за онези, които нямат талант за чужди езици“.
Напоследък Япония инвестира сериозно в езиковите технологии, тъй като се стреми да предостави солидни решения, които ще подкрепят притока на международни туристи по време на Токио 2020. Планира се употребата на преносими устройства за превод и приложения за смартфони, които ще подобрят престоя на чуждестранните туристи.
С наближаването на „Токио 2020“ Сакурада поглежда назад във времето със съжаление заради липсата на познания по английски, а друг японец се спуска напред в бъдещето, разкъсвайки езиковите бариери. Смелата му политика ще предостави умения по английски на всички около него направо от нулата.
Хироши Микитани е главен изпълнителен директор на Rakuten, компания за електронна търговия и интернет, основана през 1997 г., която също така управлява най-големия японски сайт за електронна търговия – Rakuten.
На 1 март 2010 г. той шокира компанията си, като обяви, че цялата комуникация от този ден нататък ще бъдат само на английски език. На японските служители бяха предложени уроци по английски език, а откриването на работни места без изискване за владеене на японски език отвори вратата за много по-широк кръг кандидати за работа. Идеята му беше работната сила да стане конкурентоспособна в световен мащаб, а езикът за комуникация да бъде английски.
От социална гледна точка, а и на прага на провеждането на едно от най-великите събития на планетата, Япония се насочва към технологии, с които да обедини хората. Тъкмо технологиите ще помогнат на всеки да преодолее езиковата бариера и ще подкрепят разнообразието от езици, представени в туристическия сектор. Но изглежда в бизнеса, поне за Rakuten, английският език е единственият път напред.
Възможно ли е Rakuten, с неговата мултикултурна работна сила, да промени облика на Япония чрез политиката си на „поанглийчване“? Като привлича глобална работна сила, незасегната от езикови бариери?
Въпреки надеждите на Сакурада технологичните решения да премахнат езиковите бариери, това не е ли просто илюзия? И въпреки инвестициите в езиковите технологии за Токио 2020, дали английският език няма да се окаже бъдещето на Япония, поне в бизнеса?
По-добре запишете децата си на допълнителни часове по английски, за всеки случай.
