Както при много други спортове, футболът изисква групови усилия за постигането на успех, а отборът никога няма да осъществи пълния си потенциал, ако частите му не работят оптимално или ако не работят добре заедно. За съжаление, най-добрите части понякога принадлежат на друг. В такъв случай защо да не се направи замяна?
Почти всички големи спортни лиги имат някакъв вид търговска политика; малко от тях обаче намират толкова широк отзвук в медиите и се извършват при толкова високи залози, колкото двата трансферни прозорци във футбола. През миналия януари (т.е. зимния трансферен прозорец) могат да се вземат за пример петте водещи лиги в Европа (Англия, Испания, Италия, Франция и Германия), които влагат общо близо 930 милиона EUR 930 за 575 сделки. Разбира се, летният прозорец през 2017 г. беше далеч по-горещ, тъй като 5-те водещи лиги вложиха около 4 пъти повече средства под формата на трансферни такси, което се равнява на 3,7 милиарда EUR, включително преместването на бразилската мегазвезда Неймар от испанския отбор Барселона (ранкиран миналата година като четвъртия най-скъп спортен отбор в света със стойност на отбора 3,13 милиарда EUR) във френския гигант с катарски собственик Пари Сен Жермен, който е регистриран с потресаващата цена от 222 милиона EUR и което превръща Неймар в най-скъпия футболен играч в историята.
Разбира се, лесно е да се почудим какво толкова е някой-друг милион за един играч, особено като се вземат предвид количествата валута, които сменят ръце, но не се заблуждавайте: футболните трансфери са изключително сложни сделки.
Както би ви казал всеки инвеститор, един продукт струва толкова, колкото купувачът е склонен да плати (или продавачът да приеме) за него; разбирането на стойността и в случаите на трансферите – намирането на правилното място, е друг въпрос. За да сведат опростеното и често объркано предполагане на сляпо при трансферите до минимум, отборите вече разчитат на научни данни. Чрез щателното анализиране на позицията, възрастта, показателите за ефективност, настоящия договор и нивото на съревнование на един играч, както и връзката на тези фактори с текущите пазар и наличност, клубовете вярват, че ще могат да направят по-основателни предположения за начина, по който потенциалният трансфер ще се развие в системата им. Естествено, тъй като почти всички клубове използват вариации на тази система, изборът на правилните играчи е още по-сложен. Трансферният процес също така може да излезе по-скъп от планираното, тъй като спортните „скаути“, агентите, играчите, мениджърите и спонсорите постоянно се пазарят, за да си осигурят възможно най-добрите условия.
А ако мислите ,че финансовият аспект и търсенето на играчи са трудна работа, сега е време да обсъдим най-болезнения аспект – условията. Трансферите може да се случват между клубове и играчи, но те не минават без агенти и адвокати. Тези условия обикновено включват сравнително типични футболни въпроси като подписването на условия, обезщетения за травми, минимално време, прекарано в игра, възможност за понижаване в по-ниска дивизия, възнаграждение и компенсация. Също така има и бонуси при сключването на договор, които играчите получават от клуба, към който се присъединяват, както и бонусите за лоялност от клуба, който напускат, както и много други клаузи, които могат да се включат в договора от различните страни, включително клаузи за последващо препродаване и обратно закупуване, а и доста странни клаузи, като например страха на Денис Бергкамп от летене, заради който Арсенал трябва да извини отсъствието му от пътувания, които изискват полет със самолет, договора на Стефан Шварц със Съдърланд, който не му позволява да участва в търговски космически полети, и бившия собственик на Кардиф Сити Сам Хамам, който нарежда на Спенсър Прайър да изяде овчи тестис.
Трансферните прозорци като цяло са изключително хаотични по природа. Един клуб и неговите спонсори имат кратък прозорец от време, през който да решат и да изпълнят правилното изразходване на огромни количества пари (макар че за да са в съответствие с Правилата за финансов феърплей на УЕФА, професионалните футболни клубове не трябва да харчат повече пари, отколкото печелят), предимно въз основа на анализи на данни и на често спекулативна информация, като например „изтекла“ погрешна информация или истории, измислени от агенти. А отгоре на цялата тази несигурност и на сложния процес на преговори между множество страни за кратък период от време стои и езиковата бариера. Казано по прост начин, това не е моментът да откриете, че комуникацията ви с клубове в чужбина се бави заради бавен превод, че данните в оценките ви за играчите или договорните условия, които придружават трансфера, са преведени неправилно. Макар и резултатите от миналото да не са задължителен показател за представянето в бъдещето, когато става въпрос за вратар или полузащитник, ще ви трябва преводаческа фирма, която няма да ви донесе червен картон.
EVS Translations е глобална фирма за преводи и бизнес услуги с над 25-годишен опит в подпомагането на спортни асоциации и на техните спонсори да откриват и закриват трансферните прозорци успешно. Обширното ни портфолио от езикови услуги покрива сферите на правото (лицензионни споразумения и договори за трансфер на играчи), финансите и данъците (одити и данъчни документи за атлетите и спортните организации), човешки ресурси (вътрешни политики, трудови договори, безопасност и здраве при работа, медицински доклади) PR и маркетинга.
