В общи линии търговията на дребно е точно обратното на търговията на едро, която се отнася до продажбата в големи количества, докато търговията на дребно обикновено служи за връзка между търговията на едро и крайния потребител. Или с други думи търговецът на дребно получава стоки на едро, за да ги продава след това директно на отделни клиенти на сравнително по-висока цена, тъй като естествено по време на цикъла на продажба се генерират допълнителни разходи.
Самият термин retail произлиза от старофренския глагол retaillier (намаляване, съкращаване) и навлиза в английския език около 14 век със значение „продажба на стоки на парче“, където понятието вероятно идва от сходната италианска дума ritaglio, носеща същия смисъл, а първата ѝ употреба е записана като съществително за обозначаване на търговията на дребно в The manuscripts of the Marquis of Ormonde (Ръкописи на маркиз Ормонд) около 1365 г.: „Търговията на дребно или продажбата на вино, наречена prisage“, която се отнася до някогашната привилегия на английския монарх да получава две бъчви вино от всеки кораб, внасящ двадесет или повече бъчви (където една бъчва има вместимост от 256 галона или около 969 литра) .
Глаголът е употребен за пръв път около 1420 г., както пише в книгата A Book of London English, 1384-1425, редактирана от Р. У. Чамбърс и М. Донт, в която се описват многобройни продажби на дребно, като например: „Уилям Гром продаваше различни стоки на братството, а след това ги продаваше на дребно на различни хора в страната“.
Първият документ, в който търговията на дребно е противопоставена на търговията на едро е от 1417 г. в книгата York Memorandum Book, където забраната за продажба на колани и пояси е описана така: „Никой мъж от майсторите на колани няма право да излиза извън града по пазари и панаири, за да продава колани на дребно или на едро“.
А разликата между търговия на дребно и продажба е описана за пръв път в прокламацията на крал Чарлз от 1660 г.: „Търговците на вино, ханджиите, търговците на алкохол, кръчмарите, които търгуват на дребно или продават ейл или бира, трябва да варят собствена бира или ейл, освен ако със сигурност не си платят акциза“ (а за сведение 15 години по-късно, в друга прокламация, той се опитва да забрани кафенетата, като ги обявява за места, където могат да избухнат размирици).
През 17 век в Британия се появяват не само кафенета, но и постоянни магазини с по-редовно работно време започват да заменят пазарите и панаирите като основни търговски обекти.
В края на 18 век е открит първият универсален магазин във Великобритания, Harding, Howell & Co’s Grand Fashionable Magazine на улица „Пол Мол“ 89 в района Сейнт Джеймс в Лондон, разделен на четири отдела, предлагащи кожени изделия и ветрила, галантерия, бижута и часовници и шапки.
През миналата година във Великобритания имаше близо 300 000 търговски обекта и 200 000 регистрирани търговци на дребно, като сделките се осъществяваха чрез различни канали за продажба, но ръстът на онлайн продажбите надхвърли 3 пъти останалите.
