В много отношения Уилям Тиндейл е английският еквивалент на германеца Мартин Лутер, чийто превод на Библията дава началото на протестантската Реформация.
Тиндейл не е първият преводач на Библията на английски – тази титла принадлежи на Джон Уайклиф, чийто неоторизиран превод бива забранен от Оксфордския синод – но Тиндейл, който, точно както Лутер, изпитва непреодолимото желание да запознае обикновените хора отблизо с библейските текстове, превежда Библията на английски не от латински източници, а директно от оригиналните ръкописи на гръцки и иврит, уповавайки се на гръцкия превод на Новия завет на Еразъм, като по този начин оспорва хегемонията на римокатолическата църква.
След като завършва следването си в Оксфорд и Кеймбридж и след като Църквата на Англия отказва да му даде разрешение да преведе Библията на английски, Тиндейл отплава за Германия с помощта на търговци от Лондон. През 1525 г., точно една година по-късно, неговият превод на Новия завет на английски е отпечатан в Кьолн, като в рамките на следващата година излизат още копия, а хиляди от тях са пренесени нелегално в Англия.
В някои исторически сведения се твърди, че Лутер и Тиндейл са се срещнали във Витенберг, но дори и това да не се е случило, остава фактът, че Лутер има най-голямо влияние върху превода на Тиндейл, тъй като и двамата поддържат доктрината, че вярващите и тяхната вяра определят църквата и Тиндейл замества думата, която на простонароден латински означава „църква“ (ecclesia) с превода на гръцката дума ἐκκλησία като „паство“ и дори с този превод на една-единствена дума подкопава цялата структура на Католическата църква.
Но, също както при Лутер, главната цел на Тиндейл е не само да постави под въпрос Църквата и да разкрие Реформаторските си възгледи, но и да преведе Светото писание достоверно и да предаде истинския смисъл на език, който може да бъде разбран от всички, като главната му цел е красноречиво изразена в неговото известно изявление от 1522 г.: „Изправям се срещу Папата и всички негови закони. . .Ако е рекъл Господ, ще живея още много години и ще направя така, че едно момче, което оре с плуга на нивата, да знае повече за Светото писание от вас.“
И наистина, макар че се запознава с Новия завет благодарение на класическото си образование, вместо да използва класическата лексика, Тиндейл локализира ръкописите на разговорен език, говорен и разбиран дори и от момчето, орящо с плуга.
А лингвистичното му влияние върху формирането на съвременния английски език често се сравнява с това на Шекспир, тъй като някои от идиомите, които използва в превода на Библията, са толкова известни, че често се смятат за поговорки, като например, „търси и ще намериш“, „подвизавай се в доброто войнстване на вярата“, „искай, и ще ти се даде“, „ хлопай, и ще ти се отвори“, „не съди, за да не бъдеш съден“, „последните ще бъдат първи, а първите последни“, „камила да мине през иглени уши“, „духът е бодър, а тялото ̶ немощно“, „никой не може да слугува на двама господари“, „не хвърляй бисерите си пред свине“, „никой пророк не е приет в родината си“ и стотици други.
Тиндейл стига още по-далеч, като започва да превежда и Стария завет и да живее по-открито след отделянето на английската църква от контрола на Рим и смъртта на най-големия му враг, кардинал Уолси, но местоположението му бива издадено и той бива удушен и изгорен на клада на 6 октомври 1536 г., след като прекарва 500 дни в затвора, където е продължавал да работи.
Неговият превод на Стария завет остава незавършен след смъртта му, но служи за основа на всички последващи английски преводи на Библията, включително и „Голямата Библия“, публикувана от Хенри VIII само три години след смъртта на Тиндейл и неговите последни думи: „Господи, отвори очите на краля на Англия.“
Преди превода на Тиндейл, по всеобщо разбиране се е смятало, че ако някой иска да напише нещо, което си струва да бъде чуто, трябва да го напише на латински, понеже английският е бил до голяма степен считан за варварски език. Тиндейл обогатява и придава красота на тогавашния английски език и проправя неговия път към световната доминация и арогантност.
