19.07.2017

Рециклиране или апсайклинг / Recycling vs Upcycling

Рециклиране или апсайклинг / Recycling vs Upcycling
Рециклиране или апсайклинг / Recycling vs Upcycling – Дума на деня – EVS Translations

Апсайклинг? Но какво е това? В българския език все още такава дума няма, но понятието е добре познато на онези креативни хора, които се интересуват от новия живот на старите вещи и влагат въображение и находчивост, за да освежат интериора си по този артистичен начин.

За да обясним разликата между рециклирането и апсайклинга, нека вземем една стара книга за пример. Да речем, че сме установили, че вече не се нуждаем от тази книга, но не сме готови просто да я изхвърлим − какви възможности имаме? Първо, бихме могли да я дадем за рециклиране, където нашата книга ще бъде смесена с друга стара хартия, вода и химикали, ще бъде нарязана, нагрята и пресявана, докато всички други допълнителни материали като лепило или пластмаса бъдат отделени и от крайния целулозен продукт се извлече мастилото и се избели, за да се произведе рециклирана хартия. Така чрез продължителни процеси, които изискват енергия и ресурси, нашата книга от висококачествена хартия ще бъде превърната в рециклирана хартия с по-ниско качество. Направихме нещо добро, минимизирахме отпадъците и съхранихме природни ресурси (девствена дървесина), но производството на рециклирана хартия все още произвежда някои отпадъци, консумира енергия и излъчва парникови газове и в крайна сметка ни дава продукт с по-ниско качество в сравнение с първоначалния.

А каква е втората ни възможност? Можем да призовем креативността си и да превърнем старата книга в рафт или кутия за бижута и чрез трансформирането на нежеланата книга в нов артикул, да ѝ придадем допълнителна стойност и начин на употреба. Този апсайклинг, за разлика от рециклирането, не унищожава продукта, за да го превърне в суровина за повторна употреба, а просто префасонира стария продукт за различен вид употреба и по този начин му придава по-висока стойност за околната среда и за потребителите.

И макар рециклирането и апсайклинга винаги да са съществували, тъкмо историята на индустриалното им приложение заслужава да се проследи, като започнем с най-стария център за рециклиране в САЩ, в който се прави хартия от рециклиран памук и бельо на парцали, Rittenhouse Mill във Филаделфия, функциониращ още от 1690 г., минем през Правителствената служба за регенериране на отпадъци с мотото Don’t Waste Waste – Save It, (Не похабявай отпадъците, съхранявай ги), която запълва огромния недостиг на суровини по време на Първата световна война и стигнем до настоящите глобални призиви за устойчивост на околната среда и апсайклинга, който от движение в изкуството и дизайна се превръща в истинска индустрия.

Първото записано изявление от промишлено значение, в което се призовава за апсайклинг и за правене на разлика между рециклирането и апсайклинга, е от 1994 г. в интервю с Райнер Пилц от Pilz GmbH, в което се обсъжда прилагането на директивата на ЕС за строителните отпадъци: „Рециклирането може да се нарече похабяване. При рециклирането се разбиват тухлите, разбива се всичко. Това, от което се нуждаем, е апсайклинг, при който на старите продукти се придава по-голяма, а не по-малка стойност.“

Индустриалната концепция за апсайклинга навлезе в колективното съзнание през 2002 г., когато германският химик Микаел Браунгарт и американският архитект Уилям Макдона публикуваха книгата си Cradle to Cradle: Remaking the Way We Make Things, в която представят своя подход Cradle to Cradle (или регенеративен дизайн), насочен към проектирането на продукти и индустрии без вредно въздействие върху околната среда. Той отхвърля похабяването и рециклирането заради високата консумация на суровини и енергия, замърсяването и емисиите на парникови газове, а насърчава производството на продукти с идеята за апсайклинг.

През 2013 г. авторите направиха крачка напред, като публикуваха The Upcycle: Beyond Sustainability — Designing for Abundance (Апсайклингът: отвъд устойчивостта – проектиране за изобилие), като продължават да се застъпват за цялостно премахване на концепцията за отпадъците чрез по-добро проектиране и използване на технологиите и настояват индустрията да измести фокуса си от рециклирането и по-скоро да започне да създава продукти, които могат да бъдат използвани отново и отново чрез префасониране от бъдещите поколения.

Днес предимно интериорния дизайн и модната индустрия са прегърнали апсайклинга, макар че проблемите на екологията и устойчивостта сякаш не ги вълнуват толкова, колкото стремежа да отговорят на пазарните нужди на поколението на градския хипстър. И докато чакаме да видим колективното бъдеще на индустрията на апсайклинга, защо да не започнем с нещо дребно – да вземем например тази нежелана книга и да не спрем дотук, а да създадем мебел от стари палети, да превърнем стълбата в рафтове за книги, да заменим чашите със стъклени буркани, да направим от старите джинси модна калъфка за възглавница и да се посветим на артистичното занимание, наречено апсайклинг.