Терминът renewable (възобновяем) се формира в английския език по аналогия на латинския глагол renovare (обновявам, възстановявам, съживявам), като глаголът renew се появява за пръв път в печатна форма в превода на Библията на Джон Уайклиф около 1390 г., а прилагателното е записано около два века по-късно в английския превод на A Paraphrase vppon the epistle of the holie apostle S. Paule to the Romanes: „Онова, което е renewable (възобновяемо) е превъзхождано и надминато от онова, което вече е подновено и е в по-добро или възможно най-добро състояние.“
А когато става дума за възобновяеми ресурси, това са природни ресурси или източници на енергия, които биха могли теоретично да бъдат заменени или възстановени за същия период от време, необходимо за изчерпване на доставките, с други думи − ресурси, които не могат да бъдат изчерпани при използването им.
И докато някои възобновяеми източници имат така нареченото „непрекъсваемо захранване“, като вятърната, слънчевата и геотермалната енергия, други изискват време и премислени действия като осигуряване на дървесина, прясна вода, флора и фауна и т.н.
И понеже населението на земята бързо нараства, със същата скорост нараства и употребата на ресурси. Нарастването на населението и икономическия растеж в последните векове от една страна доведоха до сериозна експлоатация на околната среда, но от друга – до технологичен прогрес, който ни помага да използваме по-ефективно възобновяеми източници.
И един от основните двигатели на прогреса − енергията − се оказва сред най-предизвикателните ресурси, от които зависи човечеството. Докато до средата на 19-ти век светът се е захранвал предимно с енергия, произведена от възобновяеми източници, добивът на въглища и изкопаеми горива променя този баланс.
И понеже петролът, въглищата и природният газ не са възобновяеми ресурси и като имаме предвид времето, необходимо за тяхното формиране в природата, а като добавим и високата екологична цена за тяхното извличане, рафиниране, отсраняване на влагата и използване, глобалният натиск за намиране на устойчив баланс е причина за все по-честото обръщане към, или по-скоро връщане към възобновяемите източници.
Призивът за намиране на алтернативни енергийни ресурси, предизвикан от страха, че изкопаемите горива на нашата планета са на изчезване, се е появил за пръв път преди век и половина. Първият британски източник, който съобщава за изчерпването на въглищата, е Енциклопедия Чеймбърс: „Въглищата не са нещо, което може да се подновява всяка година, а натрупано количество, което постепенно изчерпваме“ (1869).
А ето и предупреждението на изобретателя на най-ранния, задвижван от слънчева енергия двигател, превръщащ слънчевата енергия в механична мощност на парата, французина Огюстен Мушо, който през 1873 г. пише: „Ще дойде време, когато индустрията на Европа ще престане да намира природните ресурси, които са ѝ толкова необходими. Нефтените кладенци и въглищните мини не са безгранични, а бързо се изчерпват на много места. Дали тогава човекът ще се върне към силата на водата и вятъра? Или ще емигрира там, където най-мощният източник на топлина изпраща лъчите си на всички? Историята ще покаже какво предстои.“
А какво се случи с Европа? От 24.5 гигавата нови мощности, изградени в Европа през 2016 г., 21.1 гигавата или 86% са от възобновяеми източници – (вятър, слънчева енергия, биомаса и ВЕЦ), енергията от вятъра надмина енергията от въглищата и е на второ място след природния газ в ЕС, а много страни са под натиск да закрият старите си електроцентрали, работещи с въглища.
Възобновяемата енергия в САЩ възлиза на 11,1% от общото производство на енергия, а в световен мащаб тя предоставя 19,3% от световното крайно потребление на енергия през 2015 г., като растежът на капацитета и производството продължи и през 2016 г.
Продължава и планирането и развитието на по-нататъшни глобални политики и мерки за устойчиво развитие в опит да се прекрати изчерпването и влошаването на природните ресурси и да се използва ефективно силата на възобновяемите източници.
