Ако някога сте се опитвали да обсъждате аниме / манга с хора, които не знаят, не се интересуват или не искат да чуват за това, вие вероятно сте запознати с днешната дума. Ако вие или някой, когото познавате, е обсебен от всичко японско − дори поведението му следва японски стереотип – а няма нищо японско по произход, със сигурност сте запознати с днешната дума. Независимо дали приемате думата като предупреждение да се въздържате от определен начин на поведение или като почетен знак, днешната дума уиабу (weeaboo) заслужава по-внимателно разглеждане. Всъщност, в българския език думата се среща по форумите в два варианта на изписване – уиабу и уиабоо, като първият вариант следва начина на произнасяне на думата на английски език, а вторият – начина на изписване.
За разлика от думите в миналото, които имат своите корени в чужд език и постигат различни варианти на употреба в английския език в продължение на стотици години, днешната дума е израз на начина, по който интернет и свързаността като цяло променят, повлияват и създават свой собствен субезик. Weeaboo е по същество глупава, измислена дума, придобила значението на японофил, или някой, който не е японец, но е обсебен от японската култура.
Първата му известна употреба е в интернет комикс (#61), озаглавен The Perry Bible Fellowship от Никълъс Гуревич, публикуван около 2005 г., където, без да означава нещо конкретно, терминът просто описва нещо умерено лошо и заслужаващо телесно наказание.
Това, което води до по-широкото използване на термина, е англоезичният имиджборд и анонимен интернет форум 4chan.org. Според общоприетата версия на историята, до средата на 2005 г., модераторите на сайта по онова време били уморени от прекаленото използване на термина wapanese (портманто от думите white (бял) или wannabe (подражател) и Japanese (японски) със значение на японофил). За да се преборят с това, бил създаден филтър на думи, който сканира всички публикации и навсякъде, където срещне думата wapanese, я променя на weeaboo. Въпреки че няма конкретна дата, обозначаваща началото на функциониране на филтъра или момента, в който е премахнат, благодарение на темата, високата степен на употреба и постоянните спорове около аниме и манга, терминът се използва достатъчно дълго, за да може weeaboo напълно да замени wapanese, когато става дума за японофил.
Любопитното е, че това е още един случай на „нова дума, по-стара концепция“. Въпреки че думата се е появила преди по-малко от 15 години, концепцията всъщност произхожда от края на 18 и началото на 19 век, когато японското изкуство и култура е въведено за пръв път в Европа и предизвиква голям интерес. И макар че японската художествена школа Римпа и икебана (японската система за подреждане на цветя) не са точно еквивалент на аниме и манга, различните японски средства за изразяване привличат различни хора и ги вдъхновяват да се потопят напълно в много аспекти на японската култура. И все пак, независимо от това дали вашият интерес е случаен или граничи с фанатизъм, важното е да знаете кога да спрете.
