Има много неща в живота, които не можем да оценим, докато не сме принудени да живеем без тях ‒ неща като любов, пари или добра Wi-Fi връзка. Шегата настрана, но никой от нас не се връща с носталгия към времето, когато бяхме принудени да търсим интернет връзка или трябваше да изчакваме даден сайт, снимка или видео да се зареди с роуминга на 3G мрежата. Всъщност до такава степен сме започнали да разчитаме на Wi-Fi, че това обикновено е едно от първите удобства, които искаме да си осигурим, когато отиваме на дадено място за по-дълъг период от време. Знаем че това е важно и знаем, че се нуждаем от него, но какво можем да кажем за самия термин?
Технически терминът се дефинира като произволен брой стандарти, създадени да предават безжично данни при висока скорост на кратко разстояние, но изненадващото е, че концепцията зад Wi-Fi е по-ясна от самия термин. Според Фил Билангър, съосновател на Wi-Fi Alliance, терминът е създаден от консултантската фирма Interbrand единствено като игра със съкратената форма на аудио термина high fidelity ‒ hi-fi (висока точност). Първата документирана употреба на нашата дума е от 15 септември 1999 г., когато Business Wire публикува следното прессъобщение: „Организацията Wireless Ethernet Compatibility Alliance…представи Wi-Fi, новата идентичност на потребителската марка за стандарта IEEE 802.11 High Rate (HR).“ Все пак, струва си да се отбележи, че единствената наистина приемлива форма на изписване на термина е Wi-Fi, дори ако сме склонни да пишем WiFi или wifi, без да се замисляме.
Любопитно е, че макар терминът да е създаден в края на 90-те години, почти всички аспекти на онова, което смятаме, че е Wi-Fi, го предхожда. Например, първата публична демонстрация на безжична мрежа за пакети данни се осъществява през юни 1971 със системата ALOHAnet, създадена от Университета на Хавай. Отпускането/разпределението на безжични честоти, които пренасят Wi-Fi сигнали, е инициирано от Федералната комисия по комуникации на САЩ (FCC) през 1985 година. И накрая, голяма част от технологията, която дава възможност на Wi-Fi да функционира (намалявайки многопосочните смущения на радио сигнали, излъчвани за компютърните мрежи), е патентована през 1996 г. от австралийски радио астроном, докато неговият екип от Научно-промишлената научноизследователска организация на Британската общност CSIRO се опитва да „открие експлодиращи мини черни дупки с размер на атомна частица“.
Макар и да не разглеждаме този проблем сега, по-голямата част от различните технологии, които са се развили през предходните десетилетия, не са били създадени така, че да работят безпроблемно една с друга; освен това Институтът за инженери по електротехника и електроника (IEEE) не е имал правомощия да извършва изпитвания за съответствие с неговите стандарти. Виждайки потенциалните проблеми, които това би могло да предизвика в бъдеще, при разработването и маркетинга на по-бърза безжична технология през 1999 г. (Wi-Fi), ключовите играчи от сектора създават организацията Wireless Ethernet Compatibility Alliance, която по-късно се преобразува в Wi-Fi Alliance. В близо 20-те години, изминали оттогава, Wi-Fi Alliance се разраства и включва повече от 550 компании и 40000 различни безжични продукта с глобална икономическа стойност от близо 1,8 трилиона евро.
