Съществуват противоречиви мнения по отношение на изобретяването и името на един от най-красивите удари във футбола. Задната ножица (bicycle kick), която в английския език е известна още и като удар през глава (overhead kick) или ножица (scissors kick), е без съмнение едно от най-зрелищните изпълнения, които могат да се видят на футболното игрище. Особеностите на удара са най-добре описани от уругвайския автор Едуардо Галеано в неговата книга Футболът на слънце и на сянка, където той твърди, че първият футболист, използвал удара по време на официален футболен мач е чилиецът от баски произход Рамон Унсага през 1914 г.: „Рамон Унсага изобрети удара на футболното игрище на чилийското пристанище Талкахуано: С тяло във въздуха и гръб към земята, той изстреля топката назад с внезапен удар с крака, все едно че разтвори раменете на ножица.“
И докато някои експерти смятат, че изобретяването на удара трябва да бъде приписано на Чили, други твърдят, че чилийски футболисти са го внесли от Перу, когато са наблюдавали мачове между отбори на чилийското пристанище Валпарайсо и перуанския пристанищен град Калао. Разбира се, ударът първоначално е бил изпълняван по време на срещи между местните играчи и британските моряци и имигранти (внесли футбола в Южна Америка в края на 19 век) и е бил наричан tiro de chalaca (удар калака, удар от Калао).
Независимо от това дали е изобретен или внесен отвън, акробатичният удар се разпространява извън западните части на Южна Америка благодарение на чилийските футболисти и на Унсага най-вече по време на първите издания на Южноамериканското футболно първенство, а след това дебютира и в Европа, когато чилийският нападател Давид Арелано изпълнява удара по забележителен начин по време на обиколката на своя отбор през 1927 г. в Испания и впечатлените испански фенове веднага кръщават задната ножица la chileña (чилийска).
Чилената, в различните си вариации на ножично ритане в плуването, е описана за пръв път в английската спортна преса, когато през 1902 г. вестник New York Athletic Club Journal съобщава за способностите на първия национално изявен плувец в състезание между университетските плувни отбори: „Шафер е майстор при използването на ножичното ритане, когато се изтласква в плуването“. Първото официално издание, описало задна ножица, изпълнена по време на футболен мач, е вестник Chester Times (Пенсилвания), който пише през 1930 г. следното: „По-скоро стабилната игра на терена на Макниф и Холоуел реши изхода на мача, отколкото задната ножица на Хики.“
И тогава се появява „Черният диамант“ или „Гуменият човек“ − бразилският нападател Леонидас да Силва, който за пръв път използва задна ножица на 24 април 1932 г. в мач между неговия отбор Бонсусесо и състава на Кариока, а по-късно я изпълнява на Световното първенство във Франция през 1938 г. (където вкарва най-много голове), поставяйки съдията в трудното положение да се чуди дали ударът е по правилата или не.
„Преди мен беше Леонидас, който пръв изпълни задна ножица. Когато бях малък я практикувах и я усвоих добре, но това не беше рядкост. В детството ми всички деца в Бразилия я изпробваха.“ Тези думи принадлежат на Пеле, играчът, който донесе международно признание на задната ножица, като отбеляза гол с този вид удар през 1965 г. в приятелски мач на стадиона Маракана , а в мача през 1968 г. срещу Белгия изпълни изумителна ножица, който остави света на футбола без дъх. Въпреки това от неговите 1283 гола само 3 са отбелязани със задна ножица.
Задната ножица не е нещо необичайно, но, разбира се, поради високото ниво на уменията, които се изискват от футболистите, нейната успеваемост е доста ниска. Успешната задна ножица, изпълнена през април на четвърт финалите на Шампионската лига от Кристиано Роналдо, беше наречена от самия футболист „може би най-добрата“ в цялата му кариера, а от някои фенове − „най-добрата в историята на футбола“, но според други класацията води победната задна ножица на Зинедин Зидан в мача срещу Байер Леверкузен на финала на Шампионската лига през 2002 година.
