Всъщност всички езици – дори и древните – имат разновидност в самия език, която разграничава официалния писмен стил от начина, по който се използва езикът в действителност, а начинът, по който се прилага всъщност в ежедневието, е утвърдил жаргона.
Първоначално смятан за език, използван изключително от необразованите от по-нисшите класи или от непочтените хора, жаргонът става универсален и специфичен за някои видове професии. Когато се касае до широкоразпространената му употреба, истинският произход на думата продължава да бъде неясен. Независимо от някои предположения, според които съществува скандинавска връзка посредством думата sling, която означава „хвърлям“, и жаргона като специфичен език за бързо изразяване на мнение, много по-правдоподобно, но все още недоказано обяснение произхожда от тайния език на крадците и просяците във Великобритания в началото на 16 век.
Жаргонът може също да е проблемен, независимо че всички го използваме, и до някаква степен е удобен за използване. Вземете предвид най-широкоразпространената му форма – жаргонът от електронната комуникация, например акронимът IDK (не знам), BTW (между другото), IMO (по мое мнение) или постоянно присъстващите емотикони. Както се вижда от първото поколение, което израства със знанието за електронните съобщения, това поражда някои проблеми: някои проучвания сочат, че повече от 60% от учениците използват форма на стенография, която включва елементи от писането на съобщения или социалните мрежи. И независимо че учителите до голяма степен разбират и приемат повечето от тях, практиката показва влошаване на уменията по отношение на граматиката и владеенето на официалния език.
Макар че не можем с точност да определим произхода на думата, със сигурност знаем, че в английския език е използвана за първи път от Уилям Толдърви през 1756 г. в неговия труд, състоящ се от 4 тома, The History of Two Orphans (Историята на двама сираци), като пише, че „Томас Троу вече бе посещавал града и знаеше добре жаргона“. Като насочва вниманието към скромния му произход, Итън Станърд Барет в The Setting Sun (Залязващото слънцето) от 1809 г. осъжда, че: „Тази вулгарна реч и тези ужасни клетви показват, че те не са невежи по отношение на жаргона или вулгарния език на най-ниските прослойки на нацията“. За две кратки десетилетия (1827 г.) думата се трансформира, за да обхване езика на няколко професионални сфери, както се вижда от Rationale of Judicial Evidence (Обосновка на съдебните доказателства) на Джереми Бентам, „Предоставяне срещу такса на малки части от писмения жаргон на адвокатите“. Затваряйки кръга през 1871 г., в Middlemarch (Мидълмарч) Джордж Елиът пише, че „Правилният английски език е жаргонът на педантите, които пишат история и есета. А най-могъщият жаргон от всички е този на поетите“.
Колкото до това какво ще бъде въздействието на голямата вълна на настоящата електроннобазирана комуникация върху разбирането ни на официалния език с течение на времето, за съжаление, o6te ne znaem.
